— Надявам се, че ще ме извините, ваше височество, за това, че отвличам жена си — Грей отправи към принца закачлива усмивка, която отне дъха на Лиз, когато се насочи към нея. — Но има един човек, с когото искам да я запозная.
Изненадана от неочакваното му появяване, Лиз се изчерви, а сърцето й глупаво изтръпна при вида на неговата усмивка. Като я обхвана с ръка през кръста, Грей я поведе към същата беседка, сега свободна, в която преди това бе с дукеса Етертън. Тя бе така омагьосана от него, че не долови шушуканията зад гърба им.
Ашли никога не посещаваше следобедни чайове. Неочакваното му присъствие даде началото на нови слухове и много хора, чието удоволствие бе да наблюдават приливите и отливите на светските интриги, го тълкуваха като обещание за ново вълнуващо изживяване.
— Смятам, ще ми простите за това, че ви изтръгнах от такава високопоставена компания? — подигравателна усмивка заигра на лицето му. — Наистина изглеждахте малко безпомощна.
Лиз внезапно се изпъна и се извърна, за да му просъска.
— Съвсем не бях безпомощна!
— О, ами тогава нека да ви върна на принца.
Грей посегна към ръката и. Тя се дръпна и той се изсмя.
— Справях се със ситуацията доста добре, благодаря ви много. Но предпочитам да не се натоварвам отново с тази задача, да забавляваш принца не е лека работа.
— Безспорен факт — Грей кимна, придавайки си преувеличено тържествено изражение.
Лиз отвърна на подигравката му със също толкова преувеличено гневен поглед и сдържана усмивка.
— Сега, къде е този „приятел“, с когото искахте да ме запознаете?
— Излъгах — сви рамене той. — Но ще ми се прости заради това, че искам очарователната си жена само за себе си.
Измъкнал се от парламента при първия удобен случай, Грей бе дошъл, за да даде да се разбере, че между жена му и високопоставения почитател на нежния пол съществува най-непреодолимото препятствие: грижлив съпруг. Това бе въдицата, която вечно душещите клюкарски хрътки със сигурност щяха да налапат. Освен това бе и прекрасна възможност да продължи по пътя, който се бе заклел да следва. Като се превърнеше в грижлив съпруг, на Елизабет нямаше да й е трудно да убеди света, че е щастлива съпруга.
С властното въздействие на усмивката си Грей отново спря дъха на Лиз, както и възможността й да разсъждава. Той пристъпи напред, а тя инстинктивно отстъпи назад, докато не трябваше да се навежда заради папратите, скланящи се над нея. В един от далечните ъгли на беседката, обсадена от двете си страни с плътна зеленина и от трета — от широкия гръб на Грей, тя се вгледа безпомощно в разтопеното сребро на очите му. Единствената причина, заради която я бе накарал да се преструва на щастлива младоженка, бе същата, поради която и той играеше тази роля: само и само да затвори устата на светското общество — припомни си Лиз, докато кръвта й шумеше в ушите. Всичките му действия не бяха нищо повече от това — един театър. Но когато се приближи толкова близо, че образът му загуби ясните си очертания, тя призна, че играта му ще пожъне успех. Ако в следващия момент би била способна да формулира мисълта си, щеше да изпита благодарност за това, че здравите ръце я държаха изправена, когато той се наведе и устата му потърси разтворените от едно простенване устни, а коленете й унизително омекнаха.
Глава осма
Лиз отвори вратата на гардероба и измъкна първата дреха, която й попадна. Пеньоарът й не бе на мястото си, а тя нямаше време нито за търсене, нито да се сети колко неподходяща бе тази богата копринена вечерна рокля, когато пастелните тонове на зората едва бяха започнали да изсветляват в най-бледосиньо. Чуваше се как Грей се движи в съседния апартамент. Ако искаше да говори с него насаме, сега бе моментът. Трябваше да навлече нещо, каквото и да е, и да го хване, преди да е излязъл. Иначе нямаше вероятност да го види до вечерта, а и тогава щяха да присъстват членове на семейството или слуги.
Когато стъпи забързано в копринената дреха и напъха ръцете си в ръкавите, звукът от отварянето на вратата на Грей я накара да се втурне към своята врата. Отвори я колкото да надникне през нея.
— Грей — извика Лиз.
Изненадан, Грей се спря точно пред апартамента на жена си.
— Може ли да поговорим за момент?
След като бе бързала така да не го изпусне, молбата прозвуча необикновено задъхано. Това я ядоса до крайна степен!
— Защо не дойдете с мен на ранна закуска? — покани я Грей, като си погледна часовника, окачен на златна верижка. Тази сутрин той пак имаше уговорка със сър Дейвид и бе възнамерявал да мине без закуска, но да откаже на горещата й молба не би му помогнало да спечели чувствата й. Дейвид го бе накарал да го чака, когато пристигна в града, след като сезонът бе вече започнал. Голяма работа, че ще го почака той малко сега.