Раздразнението на Лиз нарасна още повече. Отговорът на Грей бе логичен, но не вършеше работа. Никак не вършеше работа! Тя бе търсила удобен случай, за да обсъди насаме с него въпроса от края на чаеното парти предния ден, но не бе имала възможност. Преди края на вечерята бяха го извикали за постигането на компромис по някакъв важен закон, а тя бе заспала, когато той се върна.
На масата за закуска не би било много подходящо да дискутират въпрос, който със сигурност смяташе за личен, а и към който той вече бе показал неохотно отношение. Прислужници, колкото и дискретни да бяха те, щяха непрекъснато да влизат и да излизат. А можеше и други членове на семейството да се присъединят — малко вероятно в този ранен час, но все пак възможно.
Смутена от неотклонното внимание, с което я гледаше този съкрушителен мъж, Лиз се впусна да обясни.
— Съмнявам се, че ще приветствате присъствието на други хора за това, което имам пред вид — неволният намек заля страните й с алена топлина.
— Така ли? — тъмните вежди се повдигнаха в нежен присмех.
Лиз, която никога не отстъпваше при несполука, продължи нататък.
— Вие многократно сте ме предупреждавал да запазвам личните въпроси за лични разговори. Така че…
Тя нямаше избор. Като си взе дълбоко въздух за кураж, докато с една ръка придържаше развързаната отпред рокля, Лиз отвори вратата с лакът и бързо отстъпи. Препъна се върху скупчената дреха от предишната вечер и щеше да падне, ако Грей бързо не бе протегнал ръце да я хване за раменете… голите рамене.
Първоначално Грей бе изненадан от повикването й, а после зарадван от молбата й за разговор насаме, но сега се сепна от тази неочаквана гледка на прелъстително оголена красота. Неговата увереност, че ще успее да очарова и прелъсти жена си не бе разколебана. По-скоро, макар и ден след ден да изпитваше все по-голямо наслаждение от огнената си, необикновена съпруга, той бе решил да напредва едва забележимо заради нейната невинност и желания дългосрочен резултат. Благодарение на хладната си логика, той се досети, че тази нетърпелива покана не бе прелъстяване в преизпълненото със страхове и съмнения легло на една девица. Жалко, но това бе факт.
Като се изчерви силно от възхищението, проблеснало в сивите очи, Лиз сведе поглед към богатия килим под босите си крака и нервно отмахна назад масата бляскави къдрици, които заплашваха да скрият лицето й. Уязвима в тази нищо и никаква разтворена дреха и обхваната от ужасно смущение, Лиз се почувства като онази жена, която се предлагаше в бара на малкия Уайоминг.
Схванал съвсем точно причината за изчервяването, за да успокои застрашеното й чувство за приличие, Грей нежно повдигна с пръст брадичката й. С не по-малко нежна усмивка, той разсея вниманието й, като припомни за целта на настояването й за неговото внимание.
— За какво искаш да говориш с мен? Нима съм извършил още нещо лошо? — лекият му тон всъщност показваше, че той не се страхуваше от подобна възможност.
Лиз се почувства завладяна от присъствието му, а в същото време пръстът му погали бузата й. Той стоеше толкова близо, че тя трябваше да се бори, за да си поеме дъх и не можеше да заговори.
Грей видя смутеното й безсилие и с мек, плътен глас зададе въпрос, който бе преднамерено шеговит.
— Или си решила да се върнеш в провинцията и да избягаш от мен?
Обидата по адрес на смелостта й изведе Лиз от опасното очарование на този мъж.
— Не, аз се наслаждавам на сезона и не би ми минало през ума да напускам. Загрижена съм, колкото и странно да изглежда, за вас. Исках да чуя от вас истината за тези „злополуки“, за които всеки прави най-ужасни намеци.
Очите, досега разтопено сребро, се превърнаха в лед, но гласът остана спокоен. Той не искаше други хора да страдат заради него, особено Елизабет, и трябваше да я разубеди да се откаже от това. С онези, които го заплашваха, той щеше да се справи сам.
— Искаше да бъдеш сама с мен заради тази скучна глупост? — той печално поклати тъмната си глава. — Колко разочароващо.
Ръката му се плъзна от рамото й надолу към незавързаните краища на роклята и по голия гръб. Лиз трепна под интимната ласка и се задъха, когато той я привлече по-близо до себе си.
Възползвайки се от разтворените устни, Грей я изгори с дъха си. Като се отдръпна леко, той прошепна: