Това, както схвана Лиз, трябваше да приключи въпроса. И наистина го приключи, но не по начина, по който си представяше другата жена.
— Вашето временно нареждане осигури един отличен изпитателен срок и аз ви благодаря за възможността да проверя нашата съвместимост, както й нейните умения. Резултатът бе чудесен. По тази причина аз обсъдих въпроса с мисис Елисън. Тя се съгласи, че Ани е на добра възраст, за да се обучи за изрядна лична прислужница. Ани не е придобила с годините служба навици на друго място, навици, които аз щях да изискам да се променят според моите предпочитания. Трудна задача, не смятате ли?
В действителност, тъкмо вероятността да се сблъска с вярност към нечии чужди принципи правеше перспективата за прислужница, избрана от Юфемия, неприятна за Лиз.
— Вие сте говорили по въпроса с мисис Елисън? — Юфемия кипеше вътрешно и гневното й възмущение личеше по очевидната неспособност на тялото й да се справи с него.
— Разбира се — с готовност кимна Лиз. — Да променя статуса на Ани, без да обсъдя въпроса с жената, отговорна за всички прислужнички, би било така достойно за съжаление, както и самата намеса в домашните работи, без първо да се консултирам с този, който ги ръководи.
Юфемия побледня и Лиз разбра, че е нанесла удар в целта. Тя просто бе решила за ненужно да държи сметка за възможния отговор на домакинката на къщата, що се отнася до нахлуването на мисис Смит в Брант Хаус.
— Ще уведомя мисис Смит за „нашето“ решение, преди да подредя кореспонденцията за деня — Юфемия протегна ръка мълчаливо, макар и безапелационно, за да получи претрупаната табла, която все още бе в скута на Лиз. — Не зная от какви съображения Елисън ви е натоварил с това мое задължение, но можете да бъдете сигурна, че ще му поговоря по този въпрос.
— Благодаря ви за вашата загриженост, Юфемия, но тъй като по-голямата част са адресирани към мен и към съпруга ми, Елисън е постъпил съвсем правилно. И макар да оценявам предложението ви да ме освободите от тази задача, която явно считате за обременителна, аз ще си доставя удоволствието да ги отворя сама.
Лиз взе един плик и го разряза със сребърния нож, оставен за тази цел. Заявеното й намерение да отстъпи на Юфемия положението на домакиня при политически събирания, продължаваше да бъде искрено. Тази жена искаше да я изтласка на заден план и ако може да отнеме напълно ролята й. Но не би могла, и Лиз смяташе да я накара да се примири с тази реалност. Но за успокоение на суетата й и като открито доказателство за своите неразклатени позиции, Лиз допълни, без да вдига поглед.
— Между другото, тъй като съм сигурна, че поканите включват също вас и Дру, естествено ще ви ги изпратя, след като си отбележа тези, които реша, в календара ми за светски посещения.
Лиз погледна нагоре с блага усмивка тъкмо навреме, за да види как по-възрастната жена обидено напуска стаята. Преди да бе приключила с подреждането на най-луксозните пликове, тя бе отново прекъсната.
След като надникна крадешком, Дру се мушна бързо в стаята и махна на някого да я последва.
— Трябва да говорим с тебе… насаме. — Нервното момиче се стовари в единия ъгъл на най-близкия диван, докато Тимъти се настани с повече грация в едно кресло срещу Лиз.
Думите на Дру звучаха като повторение на тези, с които Лиз се бе обърнала към Грей същата сутрин. Тя предположи възможната цел за появяването на двамата и пожела да е в състояние да им бъде по-полезна, отколкото бе Грей за нея.
— Отнася се за Тимъти — започна Дру, като закърши ръце.
Лиз кимна, приемайки очакваната тема и се обърна към въпросния младеж.
— Искаш да повярвам, че нямаш нищо общо с тези „злополуки“, които застрашават живота на братовчед ти, така ли е?
Тимъти кимна, с устни, свити от възмущение заради надвисналото над него обвинение.
Парадоксално, но Лиз намери причина да повярва на Тимъти тъкмо поради неговото стоическо очакване молбата му да бъде отхвърлена. Събуди доверие и това, че той не можа веднага да протестира и да защити своята невинност чрез старателно подготвени правдоподобни доказателства по този случай. Отговорът, който тя им даде, не бе нито потвърждение на надеждата на Дру, че ще им повярва, нито на неизбежния според Грей отказ.
— Ако не сте виновни, помогнете ми да разбера кой е.
Това бе открито предизвикателство да докажат тезата си, каквото, тя смяташе, че са достатъчно смели да приемат, като се има пред вид тяхното нашествие на бала на Кардингтънови. За удовлетворение на Лиз, дори без да се поколебаят, двамата ентусиазирано се съгласиха да направят всичко, за да измъкнат подлия виновник от тъмната му сянка.