— Но — съжалително сбърчи лице Тимъти — вече съм изгубил безброй часове в безплодни опити да направя това. Кой, питал съм се много пъти, би поискал да убие чичо Грей? Кой би извлякъл полза от смъртта му, освен мене?
Мрачното изражение на отчаяние бе още едно съвършено доказателство. Само един талантлив актьор можеше да изиграе такава искреност. А може би той бе точно такъв. Лиз си припомни, че едва познава Тимъти и въпреки че се гордееше със способността си да съди за характерите, този въпрос бе прекалено важен, за да рискува да се предовери.
— Като изключим, че не знаете кой точно може да го е извършил, стигнали ли сте до някакви други изводи? — насърчи го с усмивка Лиз.
Слънцето улови по-светлите кичури от косата на младежа, когато той кимна колебливо.
— Само неподплатеното с никакви доказателства предположение, че тъй като Грей е важен член на парламента и се е отдал на някои чувствителни проблеми, може би това са политически мотивирани удари. Но нямам представа конкретно кой е въвлечен и дори заради какъв точно въпрос.
— Този мотив е напълно вероятен — бавно се съгласи Лиз. — Пет опасни злополуки, а Грей все пак остава жив. Това несъмнено означава, че или нашите злодеи са невъобразимо некадърни, или…
— Това са предупреждения — спокойно заяви Дру, убедена в заключението си.
Тимъти промърмори в съгласие.
— Благодарна съм, че и вие виждате ситуацията, както и аз я виждам — усмихна се Лиз, но добави сериозно. — Макар и да смятаме, че враговете на Грей до сега са се въздържали нарочно от по-сериозни увреждания, не трябва да си мислим, че търпението им няма да се изчерпи.
Двамата, след като бяха дошли да потърсят помощта на Лиз, сега изглеждаха още по-мрачни от преди. Лиз се опита да разведри обстановката с една полезна забележка.
— Ако са въвлечени политици, а това звучи като логично предположение, тогава ние имаме късмета да разполагаме с пряк канал за информация, от която ще се нуждаем, за да идентифицираме възможните заподозрени.
— Какво? — подозрително погледнаха към Лиз и двамата, сякаш зла вещица от някоя приказка току-що я бе превърнала в отвратителна жаба.
Лиз се засмя. Това, което имаше пред вид, бе толкова очевидно, че тя се изненада как не я разбраха веднага.
— Не какво, а кой? И това си ти, Тимъти.
— Аз? — първоначалното недоумение на Тимъти се замени с изражение на горчиво разочарование, а в гласа му се усети болка. — А аз глупаво си мислех, че сте повярвали в моята невинност.
— Така е. Наистина ти вярвам. Достатъчно ти вярвам, за да те помоля да използваш положението си като председател на камарата на лордовете, за да се заровиш в политическите досиета за факти, уличаващи източника на опасност за Грей.
Като зора, издигаща се над хоризонта, облаците на съмнението се разпръснаха от лицата на двамата.
— Обещавам да направя всичко, всичко, за да помогна — Тимъти скочи на крака. — Ще започна още днес и ще посветя всяка свободна минута на това да прегледам всеки протокол от миналата сесия, да отбележа щекотливите закони, върху които е работил Грей, когато са започнали да стават злополуките, и тези, които са му били опоненти.
— В такъв случай започваме страхотно — каза Лиз.
Тя грейна при предложението на Тимъти. Без неговата помощ би останала с един-единствен източник — светските клюкари и техните съмнителни сведения. Но дори и тази пречка не би я спряла да разследва въпроса, макар и да бе истина, че така би напредвала толкова бавно, че когато най-накрая стигнеше до отговора, можеше да бъде късно за Грей.
Нямаше да пропусне да се възползва и от пътя, който й бе отворил светският успех. Гузната наслада, която бе изпитвала от безумния вихър на вечери, партита и балове, сега се свързваше с една полезна цел.
— След като вече знаем къде да търсим, въпреки че това ще ми струва сериозни схватки с лейди Юфемия, ще настоявам да наредя така календарните ни разчети, че Дру и аз да сме в близък контакт с жените и дъщерите на нашите заподозрени.
Лиз се изпъна, в сините й очи проблесна решителност, когато тя отново подчерта важността на тяхното начинание и необходимостта да не губят време.
— Трябва да бързаме да открием виновниците, преди да са преодолели очевидната си непохватност и да уредят убийството на Грей, като стоварят вината за престъплението върху Тимъти.
Новата стратегия на Лиз да защити Грей чрез откриването на източника на опасността, получи съдействие от неочаквано място, когато веднъж тя се прибираше от посещение на операта, последвано от прекрасна вечеря.