— Ваша светлост — нервно прошепна Ани, докато разкопчаваше множеството копчета и кукички, които пристягаха господарката й в рокля от тежка бронзово зелена коприна.
— Да? — меко насърчи Лиз обикновено жизнерадостната, приказлива девойка, която сега се двоумеше. Мълчанието се проточи и руменината изби по лицето на Ани, преди Лиз да добави: — Можеш да ми кажеш всичко, нали така, Ани?
— Да, госпожо — като вдигна ръцете си, чието треперене само затрудни задачата, Ани вдиша дълбоко и започна. — Когато колелото се извади от каретата…
Лиз се напрегна при споменаването на произшествието. Като се извърна, тя нежно хвана треперещите ръце на Ани в своите.
— Разбрала си нещо за причината?
Кичур бледокафява коса падна над очите й, когато Ани кимна.
— Чивията на оста бе разхлабена… нарочно. Така бе предполагала Лиз от самото начало, но друго беше да чуе потвърждение.
— Сигурна ли си?
— Това е казал кочияшът на моя Джеръми. Макар, че мистър Елисън заместваше кочияша онази вечер, липсващата чивия бе намерена. Това даде възможност на мистър Дърст да разгледа чивията и той я намери напълно изправна. Така че, както каза той, невъзможно е да е излязла, без да са й помогнали.
— Може би някой от лакеите не е успял да я затегне достатъчно? — Лиз не вярваше, но чувстваше, че трябва да предложи нещо, дори и само за да получи отрицателен отговор.
Ани категорично поклати глава.
— Не е възможно. Каретите се проверяват детайлно, преди да излязат от конюшнята. Щяха да го забележат. Джеръми се кълне, че онази вечер сам го е проверявал.
— Добре ли познаваш този Джеръми?
Още по-силното поруменяване издаде симпатиите на Ани към младежа.
— Той е коняр и се обучава за кочияш. Излизаме заедно от близо два месеца.
— А, тогава сигурна съм, че можем да му вярваме — Лиз отправи към камериерката си закачлива усмивка.
Ани сериозно потвърди, после продължи, за да подчертае казаното.
— Работата е там, че за да е така изправна, както са я намерили, чивията трябва да е била разхлабена, преди да се изхлузи… до такава степен, че каретата да не е можела да продължи.
В случай, че господарката й не успееше да разбере значението на това съобщение, Ани добави:
— Това значи, че животът на дука никога не е бил наистина застрашен.
Сигурна, че нейната прислужница бе смятала, че тъкмо този факт ще я успокои, Лиз леко стисна ръцете й. Това потвърждаваше направените по-рано предположения. Злополуката, която бе толкова старателно планирана, имаше за цел само предупреждение.
— Но как е могла да бъде разхлабена чивията след пристигането и преди заминаването на Грей от бала? — промърмори Лиз мислите си на глас, докато позволи на момичето да се заеме отново с роклята й.
— Не зная — отговори Ани на риторичния въпрос, без да разбере, че никой не бе очаквал това. — Но ако помоля Джеръми, той може би ще измисли нещо… Ако искате?
Палавата усмивка на Ани се възвърна, когато тя се наклони настрани и срещна в огледалото очите на Лиз.
— Много, много ще съм ти благодарна — каза тя с топла усмивка.
Глава девета
Като се спря в коридора пред отворената врата на библиотеката, Грей с изненада откри, че стаята, която смяташе за свое лично убежище, бе вече заета. Следобедното слънце, което проникваше през масивните прозорци, се отразяваше по-ярко от огнената коса, отколкото от полираната повърхност на писалището, на което Елизабет се бе облакътила и бе подпряла глава на ръцете си. Както бе с наведена глава, не можеше да се разбере дали е заспала или се моли. Обичайното напрегнато изражение на Грей се смекчи, когато видя как къси кичури, които, макар и някога да бяха прилично сресани, сега се бяха измъкнали, за да галят пръстите и бузите с цвят на пресен мед. Тя приличаше на невинно дете. Грей си го помисли, въпреки че неговата съпруга — девица бе вече на две десетилетия. Ако той обаче успееше да постигне своето, а той несъмнено щеше да го направи, това нямаше да е за дълго.
Усещаше се, че мисли за нея, вместо да се концентрира, когато трябваше да се занимава с важни въпроси или да изнамира методи да удари опасни врагове. Бе сигурен, че разумът му щеше да се възвърне и емоционално щеше да оздравее, веднъж щом я имаше. И това трябваше да стане скоро. Все пак, макар че още по-сериозна опасност представляваше фактът, че странната красавица нахлуваше в сънищата му, опитът му се ограничаваше до кратки и страстни авантюри, които бързо горяха, но и бързо изгаряха до хладна пепел. Искаше, трябваше да постигне, по-дълготрайна връзка с жена си. Въпреки нетърпението му да притежава източника на тази неизживявана досега наслада, не искаше да бърза.