Грей се придвижи напред, стъпките му бяха заглушени от дебелия килим. Вестник! Тя четеше вестник. Не жълтите страници, а политическите. Изненада се така, както не му се бе случвало с години… или поне от онази вечер, в която се срещнаха и тя отказа да се омъжи за него… или откакто я бе видял да танцува с принца… или… Устните му се изкривиха в саркастична усмивка. Тя му носеше изненада след изненада от онази първа вечер в Ню Йорк до сега и това сякаш бе навик, който не можеше да изостави.
Тя се извърна сепнато, като чу покашляне зад себе си. Погледът й бе изпълнен с уплаха като на хваната в капан жертва.
Мъжът бе дошъл незабелязано при нея и я бе намерил заровена в съдържанието на вестника, от който тя четеше не само светските страници, както би се очаквало от една жена. С ръце на писалището, Лиз се изправи, ядосана от топлината, заливаща лицето й, докато очакваше поредния упрек на Грей.
Поредния? Изведнъж Лиз осъзна, че съпругът й не я бе упреквал за нищо от вечерта на бала у Кардингтънови. Този факт, вместо да я успокои, я накара да се почувства неловко. Не само че не я бе критикувал, но много по-често, отколкото можеше да очаква, ако вярваше на мълвата за неговата сдържаност, той я придружаваше при изнурителните светски събирания. Като изпреварваше едно значително количество предложения на нейни ухажори да я съпровождат тук или там, включително Лорънс, принца, и дори преподобния сър Дейвид, който бе най-изненадващият от тях, Грей бе с нея навсякъде. Те бяха ходили заедно на вечери и събирания за танци, чайове през уикендите и яздене из парка, където аристократите показваха красиви коне или елегантни превозни средства, както и умение да ги управляват, докато в същото време любопитни тълпи се събираха да гледат.
Стана й неловко не от неговите действия, а от собствената й реакция на тях. Той беше много грижовен, забавен и нежно покровителствен партньор — приятел, за чиято компания тя копнееше в останалите часове на деня или нощта, когато не бяха заедно. Страховете й за неговата безопасност се бяха увеличили пропорционално на повишената й привързаност към него. Страхуваше се, че докато беше близо до него, можеше да пропусне някои улики, важни за нейното разследване на минали злополуки. Единствената й утеха бе, че Дру и Тимъти продължаваха да търсят. Двамата бяха напълно отдадени на каузата: Тимъти така се бе заровил в досиетата, че Дру трябваше да подхожда с разбиране към това, че рядко можеха да се виждат, макар и често да бе принудена да прекарва известно време с лорд Поксуел.
— Виждам, че четеш Таймс — това бе по-скоро коментар, отколкото въпрос или критика, когато, забелязал важния документ, който тя бе затиснала под ръката си, докато ставаше, Грей с престорено нехайство се наведе да го повдигне. Разсеяно потупа ъгълчетата на документа, за да е сигурен, че нито частица от неговото съдържание не се вижда.
Лиз проследи действието му и предположи, че документът бе част от някаква политическа тайна. Тя не му обърна повече внимание, отколкото бе необходимо, за да забележи грубата едрозърнеста хартия, подаваща се от едното крайче на папката и да се учуди, че парламентът може да използва такава нискокачествена хартия.
— Чета го почти всеки ден — твърдият й отговор бе предизвикателство към Грей да й забрани да прави това.
От деня на успешното й завършване на училището на мис Браун, спечелило й независимост, на която малко жени можеха да се радват, тя бе прочела всяка страница от всички вестници, които й бяха попадали. От първата сутрин в Брант Хаус тя бе помолила прислужницата в салона да й донесе вестника за деня. Тогава лейди Юфемия бе изнесла една скандална лекция за това колко не подхожда на благовъзпитаните жени да омърсяват съзнанието си с безполезните публикации, които разпространява отвратителната жълта преса.
Лиз трябваше да признае, че вестниците, които тя четеше, въпреки присъдата на своята зълва, бяха пълни с безумни статии за анархисти, убийства и други ужасни злодеяния. Но в тях също бяха отразени и политическите въпроси, повдигнати и обсъждани в парламента. Елисън, който й бе станал приятел след произшествието с каретата, й бе доверил информацията, че вестниците се донасят всяка сутрин в библиотеката. Оттогава почти всеки ден Лиз се промъкваше в уединеното местенце на Грей, за да се възползва от тях. В началото тя непрекъснато поглеждаше виновно през рамо, но след като почти три седмици никой не й попречи да прочита вестниците от кора до кора, тя бе станала непредпазлива.