— Изглеждаше погълната от четивото. Какво е това, което те заинтригува толкова? — Грей имаше съвършено зрение и бе видял съвсем точно какво четеше, но искаше да види как тя ще му отговори. С типичните за жените усукване? С оправданието, че не успява да намери дописката за танците предишната вечер и за това коя дама в каква рокля е била облечена? Миг по-късно той призна, че не е трябвало да я подценява.
По лицето на Лиз отново се разля червенина, което крайно я ядоса. Той знаеше какво чете тя. Нещо повече, бе сигурна, че той подозираше, че тя знае.
Името на Грей често се появяваше по политическите страници и Лиз се бе увлякла от възгледите му. Днешният вестник съдържаше пълния текст на последната му реч върху хода на едно от разследванията на камарата на лордовете. Тя четеше тази реч, чиято тема, без съмнение, всеки благородник от кралството би направил всичко възможно да скрие от жените около себе си. Достатъчно лошо бе, че един ден те можеха по един или друг начин да разберат за съществуването на такава професия. Но един джентълмен не би трябвало да допуска до знанието на жените под покрива си, че съществува практика, според която млади момичета биват продавани против желанието им в домове с лоша слава. Израснала във фермата и взела участие във всичко, което се бе случвало там, на Лиз не й бяха спестявали толкова много неприятни факти, както на жените от британската аристокрация, но дори и тя бе шокирана от практиката, наречена в статията „търговия с бели робини“.
— Ще се погрижиш това да се спре, нали? — Лиз посочи към напечатаната реч. Тя, която никога не си бе извръщала погледа от неприятните истини и никога не бе се свивала от страх пред задаващия се нечий гняв, се насочи направо към сърцевината на темата и зачака отговора му с открит поглед.
Тя приличаше на заинатило се дете и Грей не можа да сдържи усмивката си, независимо от сериозния характер на въпроса й.
— Това и смятам да направя — започна той, като се опитваше да наложи контрол над лицето си, макар че нищо не можеше да задуши смеха, припламващ в очите му. — Но успехът зависи от много повече хора.
При съобщението на този факт се изпариха и последните следи от неговата веселост.
— Други членове от камарата на лордовете — тихо добави Лиз.
— Както и камарата на общините, и полицейските власти. Дори, боя се, ще бъде необходимо да се уведоми и обществеността, за да се сложи край на тази търговия с човешка плът.
Лиз го погледна озадачено. Да се сложи край на търговията с човешка плът? Сега разбираше какво точно се имаше пред вид… Нима той наистина…
— Не — Грей разчете неизречения й въпрос, още веднъж изненадан от това, че необикновената девойка бе наясно с неща, които никой друг не би изложил дори и в най-абстрактен план. — Не искам да кажа, че е възможно да се сложи край на една професия, съществувала от библейски времена. Но се надявам да стана част от множеството протестиращи в името на каузата никой да не бъде физически насилван да проституира:
Ако някой бе само подхвърлил на Грей, че един ден щеше да разговаря на тази тема с жена си, той щеше да го обяви за смахнат. Но така или иначе, започваше вече да очаква и неочакваното от Лиз. И то — за първи път си признаваше той — без да се страхува от опасността да остане емоционално отчужден от усилията си, тъй като намираше, че неговите, съгласувани с общия план, усилия да спечели жена си, му доставят голямо удоволствие.
Като слушаше Грей да говори по въпрос, очевидно важен за него, Лиз се запита дали някога е разговарял по този начин с първата си жена. Сърцето й се сви от ревност. На любопитството й Ани бе отвърнала с описание на Камелия като сладка и крехка женичка с бледоруса коса и нежни кафяви очи. Лиз мигновено разпозна в нея своята противоположност. Тъй като тя не бе била от богато аристократично семейство, Грей явно я бе избрал за съпруга заради нея самата. Следователно той може би намираше нежните блондинки за по-привлекателни и тъй като тя нямаше нищо общо с тях, следователно Грей бе казал самата истина, когато бе признал по-рано, че никога не би се оженил за нея, ако не беше измамата на баща й.
Като осъзна изведнъж, че бе настъпило мълчание, и сигурна, че той може да й каже още неща на тази тема, която бе предизвикала у него такъв силен отклик, Лиз благоразумно смени темата.
— Четох речта ви върху ирландското вътрешно управление от миналата седмица. Как смятате да предложите вашето разрешение на проблема?
— Първо, това не е мое разрешение, а само едно предложение, което аз поддържам — Грей прие с усмивка смяната на темата, признавайки опита й за дипломатичност, докато поставяше папката настрана и й махна да седне с него на малкия диван пред високите прозорци.