Скоро се усети, че сериозно обсъжда въпроса с нея и откри, че тя не само разбираше, но и влагаше ентусиазъм във всичко. Макар че невинаги се съгласяваха един с друг, той не можеше да не уважи обмислените й изказвания и да не се възхити на острия й ум.
— В такъв случай, да се съгласим ли с разногласията си? — попита Грей прекрасната жена. — Нека да има мир по този въпрос… поне между стените на нашия дом.
Лиз, която се радваше на рядката възможност да дискутира важни въпроси с мъж като равен с равен и усещайки как невидимите бариери между тях се стопяваха, се възползва от случая да зададе въпрос, чиито отговор я интересуваше от дълго време.
— Защо толкова години си избягвал винаги, когато е било възможно, светските събирания?
Тъмните вежди се повдигнаха.
— Пропуснал ли съм да ви заведа някъде, където сте искали да отидете — с изключение на парламентарните сесии?
Лиз рязко поклати пламналата си глава, която светеше от слънцето зад нея.
— Но тъкмо това, че го правите, подтиква много хора да ми казват колко е необичайно за вас.
Грей се видя принуден да сподели отчасти, разбира се, един много личен конфликт, който никога с никого не бе обсъждал.
— Изненадвам се, че вашите информатори не са ви казали също, че до преди десет години аз бях на устата на всички от обществото.
За първи път Лиз си спомни доста определените намеци на дукесата на Етертън по отношение на бившата репутация на Грей на разгулник, но си замълча.
— Като млад и буен младеж аз водех толкова необуздан живот, че хвърлях в ужас моя баща светец… — гласът на Грей се задави от болка. Не искаше да продължи и да рискува да върне една сцена, която толкова време бе изтривал от паметта си. — Достатъчно е да кажа, че го разочаровах докато беше жив, но след преждевременната му смърт, когато наследих титлата и отговорностите, които вървят заедно с нея, насочих енергията си към по-продуктивни цели от събиранията, лова и хазарта.
Лиз бе усетила, че той се спря насред нещо, което бе започнал да казва, и разбра, че това далеч не е всичко. Но тъй като не искаше да провали този миг на пълна хармония, настоявайки за повече, тя инстинктивно започна да разяснява своите причини да презира светския живот.
— През първите си десет години съм живяла прост, но щастлив живот заедно с моите родители в Дабъл Ейч. После железницата направи баща ми много богат. Майка ми искаше да живее в Ню Йорк и ние се преместихме там. После тя поиска още повече — да стане част от тамошното висше общество. Но каквото й да правеше мама, за да им направи впечатление, благородните жени от светските кръгове я отхвърляха, защото богатството на баща ми беше прекалено наскоро спечелено — Лиз бавно поклати глава, придобивайки меланхолично изражение. — Все едно бяха насочили оръжие към сърцето й. Техният отказ я уби.
В гласа й Грей долови дълбоко заровената дългогодишна болка. Изглеждаше, че независимо от различните рождени права, ситуацията при тях бе много подобна.
— Както каза баща ми онази първа вечер, мама е настояла на смъртния си одър аз да поема нейната борба, докато отворя вратите, които са останали затворени за нея. И е искала татко да се закълне, че ще се погрижи да бъда добре омъжена, което доведе до измамата, която ме свърза с вас.
От последното за Грей стана ясно, че тя го е оневинила напълно и не му приписва дори и пръст участие в измамата. Все пак задоволството от нейното признание бе облагородено както от дълбоката скръб на момичето от отдавнашната загуба на любим човек, така и от болката в думите, които разкриваха потиснатото й чувство за вина заради презрението към надеждите, завещани от майка й. Като видя тесните рамена да се отпускат, последвани от ъгълчетата на устните й, Грей нежно я привлече към себе си.
Затормозена от нарастващите у нея опасения за сигурността на Грей и от напрежението на непрекъснатата борба да се приспособи към непознатата среда, Лиз усети как изведнъж пропада от чувството на задоволство от приятното прекарване насаме с Грей в едно мрачно настроение, каквото рядко си позволяваше. Разстройващите спомени за неудовлетворението на майка й се прибавиха към мислите за това каква неподходяща заместничка на Камелия бе тя. Това й дойде прекалено много. Тя потърси утеха, притискайки се по-дълбоко в прегръдката на Грей. Той положи главата си върху огнената коса и прошепна:
— Мисля си колко горда би била майка ти с дъщеря си — красавицата — хит на лондонското висше общество.
Лиз на няколко пъти се бе замисляла колко биха били изненадани нейните съученички от училището на мис Браун от сегашното й положение. Но сега за първи път осъзна, че бе надминала надеждите на майка си за светски успех, какъвто тя бе мечтала за дъщеря си. Това предизвика у нея вълнение, което преля в горещи сълзи по страните й.