Грей спонтанно се наведе да изтрие всяка една от тези тихи сълзи с устните си. Докато с една ръка обгръщаше шията й и огнени паяжини се заплитаха в пръстите му, устните му се преместиха, за да докоснат леко меките устни, открехнати заради неравното дишане.
Внезапно просветлена за това колко близки бяха станали те, Лиз направи опит да се отдръпне, когато омразният прилив на топлина отново изчерви страните й. Не искаше неговото съжаление! В продължение на повече от две седмици те се бяха движили из обществото неразделно, като той стоически понасяше това, което в началото откровено бе нарекъл нежелана женитба. От сутринта, в която тя го бе поканила в спалнята си, за да го накара без успех да говори за застрашаващата го опасност, до този момент той не бе потърсил по-интимен контакт, отколкото налагаха задълженията му да танцува с нея. Сега й се стори, че той гледа на нейната история като на един опит да го трогне и по този начин така да си поиграе със състраданието му, че да го накара да я утешава. Лиз възобнови борбата си да се изплъзне… но безрезултатно.
— Недей, не бягай от мен. Правиш това от седмици и вече е време да престанеш — Грей сложи край на неочаквано ревностната съпротива на жена си, като я придърпа и я прилепи към твърдите си бедра.
В това ново и шокиращо положение Лиз замря, но въпреки че тюркоазните очи решително не отлъчваха поглед от сключените й в скута ръце, споменът за минали прегръдки провали намерението й да продължи да се съпротивлява.
Със силната си ръка Грей нежно повдигна брадичката й.
— Лилибет, погледни ме!
Лиз бе жена със силна воля, но разбра, че способността й да се самоконтролира бе в окаяно състояние, когато, безсилна да откаже, тя погледна нагоре към обаятелния мъж и пропадна в бездните на тлеещите му очи.
Макар и да знаеше, че и времето и мястото бяха напълно неподходящи, Грей нежно отмахна ярките, изплъзнали се от прическата кичури, ограждащи горящите й бузи. Болезнено обтегнатата нишка на търпението бе изтъняла съвсем и действията му бяха извън контрол. Знаеше, че не може да излъже себе си, че тя го вълнува до дъното на душата му. Като обхвана с ръка главата й, той наведе глава към устните, за чийто сладък нектар не бе преставал да копнее, откакто ги бе вкусил за първи път.
Изгаряща от пламенни усещания, каквито само този мъж можеше да събуди у нея, Лиз се разтапяше в мощните му ръце. Останала с ненужните останки от изпепелените си задръжки, тя бе завладяна от желанието да иска повече и безразсъдно се впи в тялото му.
Забравил за време и място. Грей притисна щедрите форми на жена си по-плътно към себе си, докато устните им се впиха в дълбока, дълга и бавна целувка. Тя простена под чувственото послание и съблазнителното й, поддаващо се тяло се разтърси от дива възбуда.
Безпомощно откликнала на коварното изкушение, Лиз инстинктивно се раздвижи, като притисна богатата си гръд към него. Тя пропадаше във все по-дълбок главозамайващ въртоп от пламенни усещания, обгърна здравия му торс и изпита наслада от широкия му гръб.
Устата му се отдели от нейната, за да посипе огън върху клепачите и бузите. Отмятайки глава назад, Лиз предостави дългата, съблазнителната линия на шията си на волята на хищника. Устните на Грей моментално тръгнаха да следват очертания път, замайвайки жертвата си с невидимите искрици, които оставяха след себе си. Докато я изгаряше с множество мъчителни целувки под брадичката и по шията, той се опитваше да се пребори с многобройни малки копчета, решен да разкопчее високата яка и бодито, за да открие част от копринената кожа под тях.
Лиз безсъзнателно заплиташе пръсти в черните кичури и притегли по-близо коварния източник на това неизразимо удоволствие. Най-накрая Грей постигна частичен успех и разтвори широко скромното боди, за да изследва с жадните си устни крайно ограничената повърхност от открита плът. Леко стенание се изпусна от гърлото на Лиз, когато усещането за разтапящ се огън се втурна по вените й, удавяйки и последното късче здрав разум. Обладана от непознато отчаяние, тя го притисна още по-здраво към треперещото си тяло.
— И таз добра! Нечувано! — изсумтя Юфемия на прага на отворената врата на библиотеката.
Грей, когото сякаш бяха разкъсали на две, се отдръпна назад и за първи път в живота си погледна сестра си с открита неприязън.
— Да, сестро, нечувано.