— Признавам, че ви насърчавах да изпълните задължението си и да осигурите наследник на Ашли, но наистина, Грей, мисля, че е по-добре да запазите низките си страсти за по-удобно време.
Без да добави нищо повече. Грей изправи гръб с подигравателна усмивка, но и със съжаление към Юфемия, докато в същото време си оправяше вратовръзката и ръкавите.
Кипяща от възмущение, Юфемия се втренчи в жената до него. Това, че на Елизабет очевидно й доставяше удоволствие това, което благовъзпитаните жени понасяха като свое задължение, доказваше ниския й произход.
— Надявам се, че сте имали причина да нахлуете в кабинета ми без предупреждение — каза най-после Грей, с цел да я предизвика да се защитава.
— Ще ни очакват в Сейнт Джонс за вечеря и тъй като никой от известно време не е виждал нито един от вас, аз се заех със задачата да ви напомня за ангажимента навреме, за да се облечете подходящо.
Белезникавосивите очи се преместиха от срамно разрошената червена коса към шокиращо разтворената рокля до обувките, неподходящи за вечерта.
От джоба на жилетката си Грей извади часовника, окачен на златна верижка, и погледна часа.
— Имаме повече от достатъчно време да се приготвим, Юфемия. Но за да ви успокоим, ще се оттеглим в нашите лични стаи и ще се заемем с това.
Докато Грей следваше жена си нагоре по стръмното стълбище, гледаше с възхищение лекото полюшване на бедрата й. Тогава, за своя изненада, установи, че е точно толкова привлечен от острия й ум и прямия й характер, колкото и от физиката й, която намираше за крайно възбуждаща. Ставаше все по-нетърпелив заради отлагането на момента, в който тя щеше да стане негова жена в пълния смисъл на думата. И раздразнението му нарасна още повече, като си припомни за уговорката пак да се срещнат със сър Дейвид тази нощ след вечерята в Сейнт Джонс.
Защо старият семеен приятел се бе превърнал в такова непреодолимо препятствие за приемането на този така важен за Грей закон. Това бе досадно и неочаквано. Първоначално Дейвид се бе съгласил да подкрепи закона за търговията на бели робини, а сега настояваше за всичките тези срещи, което само забавяше хода му. Грей се стараеше да прояви разбиране към старомодните представи на възрастния човек и търпеливо обясняваше едни и същи неща по няколко пъти. Мисълта за това повтаряне, прибавена към другата — за един безрезултатно търсен с месеци документ, наложиха такава мрачна гримаса на лицето на Грей, че слава богу, че смутената Лиз не погледна назад, преди да изчезне в апартамента си.
Глава десета
Внушителната по размери бална зала в Кимбъл Хаус бе препълнена с каймака на обществото. На фона на многоцветен калейдоскоп от танцуващи, близо до един фонтан от плодов пунш, стояха трима души — Лорънс, граф на Хейтън, дук и дукеса Ашли. Грей, в строгия си черен фрак, съвършено контрастираше на тоалета на жена си — фантастично прасковен сатен металик, който, против очакванията, не само че се съчетаваше, но и прекрасно подчертаваше яркия цвят на косата.
— Значи вие ще дойдете? — каза Лорънс с чаровна усмивка и премести поглед от Грей към жената, която той упорито наричаше Лизи и изпитваше удоволствие от съзнанието, че това дразнеше съпруга й. Като се има пред вид как множеството гости бяха принудени да стоят толкова близо един до друг, че и този голям салон им бе тесен, никой не би могъл да го упрекне, че се намира близо до блестящата фигура в прасковено розово.
Лов извън сезона през някой уикенд бе последното нещо, в което Грей имаше желание да участва. Любезно го бяха подмамили да даде съгласието си и сега бе ядосан. Дразнеше го и това, че мъжът се чудеше как да се вижда по-често с Елизабет. Затова, въпреки останалата на лицето му механична усмивка, погледът му придоби метален отблясък.
— Като зная какъв педант си станал, Грейсън, нека да успокоя опасенията ти за благоприличие — очите на Хейтън проблеснаха подигравателно.
— Леля ми Хелена, вдовицата на епископа на Рекстън, ще бъде домакиня на събирането и по този начин ще осигури безупречната му репутация като жена с неопровержима добродетел.
— Но какво може да се лови по това време на годината? — Лиз се вклини в напрежението между двамата мъже, съзнавайки и нарастващото раздразнение на съпруга си, и нейното собствено неудобство от непрекъснатото навъртане на графа около нея. — Вярвам, че не патици или фазани, които снасят яйца през този период? — продължи да приказва тя, като същевременно се самообвиняваше, че се държи като бъбрива глупачка. — В Уайоминг никога не ходим на лов за птици през пролетта — Лиз с ужас осъзна, че с това изказване ще шокира мъжете, подозираше дори, че може да ги обиди, но не можеше да се спре. — Но в ясно есенно утро с удоволствие бих отишла на лов.