— Ние ще ловим горски гълъби, напаст с противния навик да нападат гнездата на други птици и да се хранят с яйцата им — умело скри изненадата си Лорънс и заинтригуван от твърдението на тази жена, че има опит в един мъжки спорт, реши да я изобличи в лъжа. — Каква пушка използвате за лов на птици в Уайоминг?
Подразни я снизходителния тон на въпроса му: сякаш тя бе някое дете, което си играеше на възрастен. Какво умение можеше да притежава този направо хилав мъж с неговия прекалено изряден вид?
— Изпробвала съм и други пушки, но все пак предпочитам ловджийската марка „Сирингфийлд“, която се използва от кавалерията на Щатите за борба срещу индианците на границата. Както и в нашата околия в Уайоминг — Лиз каза това, с цел да ги шокира и постигна желания ефект. И в същото време казаното бе самата истина — макар, че проблемите с индианците бяха приключили с прогонването на сиуксите преди пет години.
Грей схвана намерението й и потисна една усмивка, която бе предизвикана от тактиката на щурата му жена. Нито за миг не бе повярвал на приказките й за опит в лова, но изпитваше удоволствие от таланта й да играе ролята пред всеки, когото тя смяташе за опонент… талант, чиято жертва той беше не един път. За нещастие, не беше лесно да затвориш устата на графа.
— Надявам се, че сте донесли любимата си пушка с вас — реагира незабавно Лорънс. — Убеден съм, че за нас, мъжете, ще бъде удоволствие да се присъедините към нас — участието на една жена би облагородило грубата мъжка компания.
Жените често участваха в лов като водеха кучетата и някои, по-твърди от тях — да не кажем ексцентрични — стреляха по птици, но никога в целия му опит не бе участвала такава млада и привлекателна жена. В следващия миг той изведнъж разбра, че описанието „ексцентрична“ прилягаше на Лизи като ръкавица от фина еленова кожа. След секундно раздразнение, че бе пропуснал да забележи това досега, той изпита удоволствие от множеството възможности, които се откриваха в този случай.
Лиз отвърна веднага с искрено съжаление.
— Наистина съжалявам, че не си взех пушката, когато баща ми ме повика и аз отпътувах, без да имам ни най-малка представа за това, че за един ден ще се омъжа и ще тръгна на презокеанско пътуване. Уви, остана в ранчото Дабъл Ейч.
Без да е имала ни най-малка представа? Очите на Лорънс блеснаха. Какво странно изказване, заслужаващо по-подробно проучване.
— Аз също съжалявам, че вашето оръжие не е тук — хвана се Лорънс за тази неочаквана възможност. Ако Лизи участваше в лова, Грейсън щеше да се пръсне… което винаги бе добре дошло. — Но ако имате желание, Лизи, аз имам в своята колекция няколко пушки, които по описание приличат на вашата и ще бъде чест за мене, ако вземете някоя от тях и дойдете с нас. Всичко това бе изречено като предизвикателство, каквото той смяташе, че дукесата не би приела.
Усетила това в тона и в блесналия поглед на графа, Лиз се съгласи без колебание.
— С удоволствие бих се присъединила към един лов на англичани. Благодаря ви за предложението.
Като преместваше поглед от искрящите очи на жена си към полуподигравателната усмивка на графа, Грей съжали, че стана това, от което се бе страхувал. Трябваше да я измъкне от този човек, преди да се е случило нещо по-лошо.
— Тук сме от часове, но толкова много хора търсеха компанията й, че бедният й съпруг все още не е получил нито един танц — нотка на гордост се прокрадна в гласа му по време на това пародийно оплакване, което учуди и самия Грей. — Искам да помоля жена си да ме удостои с привилегията да я отведа за следващия валс. И тъй като той току-що започна, моля да ме извините, Хейтън, за това, че ще отвлека моята Лилибет.
Въпреки че на всяко светско събиране при нея се тълпяха ухажори — повечето от тях забавно пламенни, но други смущаващо настоятелни — сега тя се почувства неловко при това откровено публично признание за нейния триумф. Все пак, когато с плътния си глас Грей изговори мелодичното име, неудобството на Лиз се изпари и тя се остави да бъде омагьосана от него.
Грей погледна към Лиз със закачлива, спираща дъха усмивка.
— Съжалете се над пренебрегнатия си съпруг.
Попаднала в плена на познатия поглед, Лиз се отпусна на ръцете му, а когато той я завъртя по дансинга, очите й се замъглиха. Макар че през последните няколко седмици бяха танцували заедно много пъти, Лиз изпитваше ненамаляващо вълнение от неговата близост, от това, че е в ръцете му по време на танца. Когато едната му ръка беше на кръста й, а другата в нейната ръка, тя чувстваше топлината на тялото му, усещаше неговата заплашителна мощ. Но причината за сърцебиенето й не бе страх и тя знаеше това много добре. Когато той леко и грациозно я понесе в ритъма на валса, тя напълно загуби контрол над способността си да спре една паническа мисъл: напълно и безусловно обичаше Грей.