При осъзнаването на това Лиз се залюля, но Грей я притисна към себе си. За щастие в този момент музиката спря. Макар и да се бе борила да потисне съзнанието за чувството си към него, Лиз бе така зашеметена, че едва забеляза, когато той я поведе към френския прозорец. Те излязоха на верандата и нощният хлад дойде като благодат след запарения въздух вътре.
Трепкащите пламъци на свещите в разпръснати тук-там китайски фенери хвърляха светлина, образувайки чудновати сенки по терасата. В мрака, напоен от сладостния мирис на розовите храсти, те се спряха, облегнаха се на мраморния парапет и се загледаха в малка, оградена от стени, градина, окъпана в лунна светлина.
— Понякога, насред целия празничен шум, изпитвам нужда да избягам и да потърся минута покой, за да си възвърна равновесието.
Грей се усмихна самоиронично, но Лиз отговори с топло разбиране.
— От началото до края ми се искаше да можех да си остана в къщи и да избегна суетенето, необходимостта постоянно да съм нащрек… — Лиз се спря, като осъзна колко естествено бе говорила за Брант Хаус като за свой дом и се страхуваше, че за в бъдеще ще й е трудно да таи дълбоко чувствата, които бе вече признала пред себе си и които напираха да се изразят. Чувства, които в никакъв случай не би издала на мъжа, който съжаляваше за тяхната връзка като за жалък резултат от една измама.
Грей кимна и се обърна към нея с леко закачлива усмивка.
— Да, ти ми каза за предпочитанието си да живееш в тихо провинциално място и аз ти повярвах само за да се шокирам, като те видях на бала у Кардингтънови. А я се виж сега… кралицата на сезона. Невероятно.
Смехът на Лиз закънтя като чист камбанен звън. Ако Грей успяваше да се справи с гнева на Лиз, породен от неговия присмех, тя от своя страна бе в състояние да отвърне със същия шеговит тон.
— Не можеш да си представиш колко невероятно ми изглежда на мене самата.
Докато казваше това, с крайчеца на окото си улови едно движение в сенките зад решетката на розите. Извърна се мигновено и се надвеси над парапета, за да успокои подозренията си за прокрадващи се съмнителни сенки. А за да не позволи на Грей сам да ги забележи, го подкани с усмивка: — Ела да танцуваме пак.
— Мислех, че току-що се съгласихме да споделяме заедно тук моментите на отмора.
Грей разтълкува внезапното й желание да се върне в залата като отчаян порив за бягство на жертвата, която, усетила опасността, се опитва да се изплъзне от ловеца. В това той видя добър знак, още един верен сигнал, че стратегията му е на път да успее. Тази нощ? Да, тази нощ ще се сложи края на нейното безкрайно изплъзване.
— Гарантирам, че мога да ти осигуря далеч по-приятни занимания от танцуването — при тези думи той бавно протегна ръка, за да я придърпа и да долепи устни до ухото й.
Притисната между обаянието, на което й бе трудно да устои, и чувството, че любопитни очи ги следят, Лиз смутено отпусна чело на рамото на Грей (не че много от хората вътре не бяха видели, когато той я целуваше на чаеното парти на лейди Холсън).
Тя бе съдействала на Дру и Тимъти за срещите им, отчасти, за да осуети отвратителния план на Юфемия да омъжи нежната Дру за благородния пер, който бе с единия крак в гроба. Един единствен поглед към прегърнатите зад розите влюбени й бе достатъчен да разбере, че те бяха прекалено увлечени, за да проявяват здрав разум.
Ако тяхната игра бе поне бледо копие на разтърсващите усещания, които разпалваха у нея устните, следвайки слепоочията, бузите и шията, тя трябваше да ги предпази от подобна близост. Това решение бе последната рационална мисъл на Лиз за известно време напред. Когато горещите му, страстни устни се сведоха над нейните, Лиз изстена и се предаде в ръцете му, опивайки се от силата и мъжествеността му. Тя трепна едновременно от радост и уплаха и когато той впи устни, взрив от емоции разтърси тялото й.
Грей, който бе свикнал да бъде жертва на амбициозни жени, които само симулираха чувства, за да спечелят благоразположението му, сега бе зашеметен от искрената страст на жена си. Това увеличи удоволствието му.
Двамата зад розите помислиха, че Лизи го държи в прегръдката си, с цел да отвлича вниманието му. Нито Грей, нито тя забелязаха, когато Тимъти поведе леко разрошената Дру към залата за танци.
— А, Грей, ето къде си бил. Търсех те под дърво и камък. Не съм предполагал, че ще те намеря на интимна среща със собствената ти жена — сър Дейвид подсвирна, а лицето му се изкриви в насмешлива физиономия. — Избирай по-подходящи места, приятелю, по-подходящи от това.