Лорънс, който я наричаше Лизи — за раздразнение на Грей, се бе похвалил, че последното му гюме в падината, добре прикрито в основата на горист хълм, е съвършено избрано. Тъй като Лиз не знаеше нищо за неговия опит като ловец, тя приемаше това като хвалба.
Въпреки факта, че лекцията му не позволи на Лиз да обмисли и да осъществи плана си, тя бе благодарна на Грей, че й спести неудобството да пристигне за уикенда в „скромната“ — с десет спални — ловна къща на графа, съвършено неподготвена за непознатото преживяване. Нейният съпруг й бе обяснил подробно техниката на британската стрелба по птици. Разликата в терминологията за американците — лов на птици, а за британците — стрелба, обясняваше най-точно, според нея, причините за отвращението й.
Предния ден, в частния им вагон, докато пътуваха към селото, което бе най-близо до мястото на лова, Грей й обясни, как викачите — мъже в дълги бели палта — се движат през гората и удрят с пръчки стволовете на дърветата, за да изкарат птиците от скривалищата им. Ловците чакат, докато небето се покрие с птици, и с помощта на двама слуги започват обстрелването с три пушки. Мъжът отдясно подава на стрелеца зареденото оръжие, което, след като се изпразни по пернатите цели, преминава в ръцете на мъжа от вляво. Очите на ловеца не бива да се отклоняват от небето, докато не прозвучи второто изсвирване на рога, което известява идването на виканите и края на поредната стрелба.
Водена от желанието да докаже, че не отстъпва на нито един от присъстващите мъже, Лиз участваше в лова, въпреки че го приемаше като безсмислено кръвопролитие. Всяка от трите „стрелби“ за деня унищожи по неколкостотин птици и това избиване не можеше да бъде оправдано с теорията на Лорънс за прочистване на околността от вредители. Въпреки че винаги имаше много горски гълъби, сред простреляните птици наредени за оглед, се срещаха и доста други видове.
Гледката на освободените кучета, които душеха птиците, паднали при последния залп, отвращаваше Лиз. Английските ловци правеха безсмислено унищожение, което тя никога не би нарекла спорт.
— Моля? Не е спорт? — веждите на Лорънс се извиха презрително нагоре в отговор на обидата, нанесена от една представителка на женския пол, която стоеше сред най-добрите стрелци на Англия само защото от съжаление й бяха позволили да участва в мъжката игра.
Лиз не бе усетила, че мисли на глас. Тя се изчерви, но не се предаде:
— Къде е спортът, когато в небето има толкова птици, че е трудно да не уцелите нито една? Какво удоволствие може да се получи от безсмисленото избиване?
Грей бе очарован от прямата оценка на Елизабет, при която графът онемя. Тъй като все пак не бе сигурен как ще реагира Хейтън на такъв публичен упрек, отправен от жена, той застана до нея, за да я защити. В този момент другият проговори:
— Съжалявам, ваша светлост — зад изкуствената му усмивка се криеше подигравка. Демонстрирайки желание да успокои жената, Лорънс искаше да покаже на тези, които ги наблюдаваха, че проблемът е неин. Той искаше да им внуши, че тя се е оказала съвсем не толкова нечувствителна към кървавите спортове, както твърдеше, и че макар да се бе оказала отличен стрелец, нейното място не бе на това мъжко занимание. — Повярвах, когато казахте, че харесвате лова като спорт.
— Разбира се, но в спорта трябва да има честно съперничество — отвърна веднага Лиз. Сините й очи припламнаха в отговор на снизходителното отношение към нея. — Според това определение ловът трябва да изправи очи в очи ловеца и жертвата.
Тя нямаше да позволи на този мъж да я третира като предвзета дебютантка, която едва потиска поривите на стомаха си при вида на кръв.
— Вие играете нечестно, като плащате на други да подгонват дивеча към вас, за да го застреляте и после да оберете лаврите.
С Грей зад гърба си Лиз твърдо посрещна втренчения поглед на Лорънс. Тримата други стрелци и дори слугите им, които стояха на дискретно разстояние от господарите си, ахнаха. Лиз погледна назад с надежда за подкрепа, когато Грей нежно прегърна силните й рамене. На лицето му тя видя изписано открито възхищение и при тази гледка остана безмълвна.
— Ясно — усмихна се Лорънс, докато погледът му прескачаше между събеседницата му и мъжа й. Тук имаше възможности, интересни възможности. — Смятате, че вашите начини за лов са по-спортсменски от нашите?
Лиз кимна и вдигна високо главата си.
— Аз и сънародниците ми намираме, че тръпката в лова е да търсиш дивеча и да уцелиш тичащ елен или летяща птица без чужда помощ. Истинският спорт е състезание между природните инстинкти на животното и уменията на ловеца.