— Правилно — съгласи се Грей с емоционалните, но и логични аргументи на жена си. Ловът не бе любимото му развлечение, но нейният начин му се видя по-интересен от този, които бе принуден да използва сега.
Лиз бе доста изненадана от подкрепата на мъжа си. Тя мислеше, че го е ужасила с дръзкото си поведение, което със сигурност бе всичко, което той я бе помолил да не прави.
Развеселен от объркването, което неочакваният му отговор предизвика у жена му, Грей си помисли, че това можеше да се очаква. Тя нямаше откъде да знае погребаната, но все още тлееща антипатия между него и графа. Лорънс заговори отново:
— Всеки „мъж“ за себе си, а? Без господари и слуги? Определено доста демократичен възглед — Лорънс все още се усмихваше, но вече по друг начин, а очите му издаваха странна възбуда. — Добре, кажете ми каква тактика използвате в Америка при този лов, за който твърдите, че представлява по-голямо предизвикателство.
— В Уайоминг ние излизаме преди изгрев — слънце — започна Лиз въпреки смътното усещане за някаква опасност. Тя рядко отминаваше предизвикателствата, а това беше. Нямаше намерение да се предава и сега. — Всеки ловец взема само една пушка. Групата се съпровожда от добри ловни кучета, но не и от слуги, тъй като ловците сами зареждат оръжията си. Те разчитат само на собствените си умения и опит да открият най-подходящото място за засада. Те много рядко са чисти като вашите предварително подготвени заслони и ловците никога не се връщат неизкаляни. Освен това, не убиваме повече дивеч, отколкото можем сами да носим и да използваме.
— Добре, от името на всички истински англичани аз приемам предизвикателството ви — странното задоволство, придружаващо думите на Лорънс, плашеше Лиз. Изглежда тя го бе засегнала сериозно. — Утре ще се състезаваме в лова по начина на вашите сънародници от Дивия американски запад, за който слушахме толкова много, и отново ще докажем, че сме по-добри.
Това разрешение на конфликта между Хейтън и съпрузите Ашли завари другите трима благородници неподготвени и не съвсем ентусиазирани. Въпреки това никой от присъстващите мъже не искаше да признае, че една жена, при това американка, може да ги превъзхожда в спорт, който е привилегия на мъжете аристократи. Може да бе изключително красива и най-интересната през сезона, но…
Лиз вдъхна миризмата на росната земя себе си и аромата на млади листа и пролетни цветя. Малко повече от час бе изминал, откакто предизвиканите ловци се изгубиха в предутринния здрач, а тя и Грей вече бяха свалили по четири птици. Началото беше добро.
По време на продължителната вечеря предната нощ Лорънс начерта плана на лова, като се придържаше стриктно към американските стандарти на Лиз. Разделени по двойки от съображения за сигурност, шестимата участници в състезанието потеглиха от хижата в едно и също време. Те се договориха да стрелят само по летящи птици, за да избегнат случайно нараняване на друг ловец. Победител щеше да бъде не стрелецът, който свали най-много, а този, който пръв занесе в хижата десет птици. Там леля Хелена и съпругите на ловците, с изключение на Лиз, щяха да чакат, за да потвърдят победата. Жените, които обикновено бяха осъждани на отегчение и самота по време на лова, сега се зарадваха на ролята си в състезанието. Веселието им се предаде на първоначално намусените ловци и събитието започна със смях и приповдигнато настроение.
Докато Лиз се промъкваше напред с изострена бдителност и търпение, необходими за успеха, мислите й се върнаха на предните две разочаровали я вечери. Първия ден, веднага след пристигането им и леката вечеря, Лорънс отведе мъжете в билярдната зала, като остави Лиз учудена от наличието на такова помещение в ловна хижа. Веднага след като мъжете се оттеглиха, жените, предвождани от твърдата ръка на педантичната и изключително благоприлична леля на Лорънс, Хелена, си легнаха рано в самостоятелните си стаи. Това обстоятелство попречи на Лиз да приложи плана си да закриля и да предпазва от опасност Грей.
Предната вечер тя възнамеряваше да осъществи това намерение и да свърши още нещо. След края на вечерята и разговорите около предстоящия лов Лиз търсеше възможност да благодари лично на Грей за подкрепата по време на противопоставянето й с Лорънс. За съжаление леля Хелена отново я лиши от надеждата да остане насаме със съпруга си. Като домакиня на уикенда възрастната жена бе подготвила план за запълване на втората вечер на гостите. След отегчително дългата игра на шаради с персонажи от гръцката митология и библейските притчи тя смяташе да приключи вечерта с поучителни четива, като се надяваше те да събудят покорност у дамите и да ги отведат в леглата.