Въпреки че часът трудно можеше да се приеме за късен, Лиз нямаше друг избор, освен да се присъедини към дамите и да се оттегли. Мъжете бяха останали в приемната, за да играят хазарт и да обсъждат сериозните политически проблеми, които рядко споменаваха в присъствието на благодетелните си съпруги, защото чистосърдечно смятаха, че трябва да ги предпазват от жестоката действителност.
Крясъците на уплашените птици заглушиха шума от приближаващите стъпки и привлякоха цялото внимание на Лиз към небето. Тя вдигна цевта и звукът от двата едновременни изстрела бе последван от падането на две птици.
— По пет за всеки, Грей! — каза Лиз — На средата сме!
Последвалият стон и ударът в земята на нещо доста по-тежко от птица я стреснаха и я накараха да се огледа наоколо. Грей седеше в папратта и стискаше бедрото си. През побелелите от здравата хватка пръсти се процеждаше кръв.
— Помощ! Повален ловец! — силно извика Лиз, докато презареждаше пушката си. След като извика още веднъж, тя застана на колене до падналия мъж, дръпна хлабавия шал от врата си и като отстрани ръцете му от раната, започна да увива ярката коприна в груба превръзка.
— Не мислех, че ловците, с които излязохме, се целят толкова зле — промърмори с отвращение Лиз. Тя все още трепереше вътрешно, докато се мъчеше да завърже краищата на аления шал с привидно спокойствие. Отговор не последва и тя се вгледа в очите, които не издаваха нищо.
— Колко глупаво от моя страна — призна Лиз заблуждението си. Очевидно това бе покушение. — Разбира се, че не се целят зле — каза тя и в същото време се чудеше дали един от ловците преднамерено е стрелял по Грей, или някой друг обикаляше наоколо и бе използвал състезанието, за да прикрие мръсното си дело.
— Няма значение — заяви тихо Грей. — Раната е незначителна — сякаш за да потвърди думите си, той се опита да стане.
— Не се прави на глупак! — каза Лиз и се притисна към гърдите му, като го принуди да седне отново. — Съгласна съм, че ако куршумът премине чисто, без да засегне костта, както сега, раната не е опасна за живота, но без подходящо лечение може и да стане опасно.
Легнал удобно върху меката папрат, с огнената красавица, притисната до него, Грей се съгласи, че наистина ще е глупак, ако упорства. Той я прегърна и я привлече към себе си, като докосна с носа си нежното място под ухото й.
За момент Лиз се отпусна, но после направи опит да се отдръпне.
— Другите идват.
— Да — съгласи се Грей, без да пуска жената, която му принадлежеше според божиите и човешките закони. Вместо това устните му преминаха по поруменялата от хладния утринен въздух страна към нейните устни. Отначало само очертаваше нежните й контури, но това не му бе достатъчно. Седмици наред той търпеливо изчакваше своята невеста, но търпението му вече бе към края си. Грей бе сигурен, че скоро, съвсем скоро, това изчакване ще свърши. Дори сега, в това крайно неподходящо време и място, като усети познатия вкус на сладко вино в меките устни, той почувства как страстта му се разгаря.
— Наистина, повален ловец! — висок смях прекъсна уединението на двойката. — Но, струва ми се, нашата помощ не е необходима, нали?
Хор от кикот и подигравки, приглушени заради присъстващата дама, се понесе откъм четиримата, които бяха пропукали стената на своята невъзмутимост.
Грей веднага пусна жена си и само за момент улови изражението на объркано задоволство, почти блаженство, изписано на лицето й, преди притеснението да го направи ярко като огнената коса. Ситуацията показваше, че няма смисъл да проявява повече търпението си.
— Правилно сте чули. Аз бях повален — Грей сложи Елизабет до себе си, за да се поизправи. — Някой от вас да има нещо общо с това?
Дразнещият смях спря моментално, заместен от стреснато мълчание.
— Сигурен ли сте, че не сте се простреляли сам? — наруши Лорънс тишината.
Лиз скочи на крака и гневно се противопостави на графа:
— Двамата стреляхме едновременно в небето и аз видях да падат две птици.
Лорънс сви рамене:
— Всички чухме изстрелите и тъй като ловуваме по двойки, местонахождението ни в този момент лесно може да се установи. Ето защо, какъвто и неприятен „инцидент“ да е станал тук, може да се докаже, че никой от нас не е виновен за това деяние — той нарочно употреби думите, които Грей винаги използваше в подобни ситуации.
— Разбира се, че не сте — съгласи се веднага Грей. — Сигурно сме имали нещастието да попаднем случайно на пътя на някой бракониер — бързо отклони той разговора от въпроса за вината. — Това, което ме тревожи повече, е връщането в хижата и необходимостта от лекарска грижа за тази неприятна рана, която няма да ми позволи да докажа, че съм по-добрият стрелец.