Останалите мъже отговориха на тази шега, предназначена да върне доброто им настроение, с преувеличени хвалби за собствените си успехи. Докато те със смях спореха за евентуалния изход на състезанието, Грей се замисли. Той вярваше, че е напълно способен да се придвижи сам до хижата и да се погрижи за раната си без ничия помощ, но реши да се остави на техните грижи, за да не възбужда спорове, а и за да достави удоволствие на Елизабет, като приеме лечението, което тя предлагаше с трогателна загриженост.
Когато най-сетне след безотговорното според Лиз забавяне Лорънс и останалите се забързаха да уреждат пренасянето на Грей, тя остана сама със съпруга си. Като осъзнаваше много добре какво се бе случило между тях, преди да дойде помощта, както и нетактичността на гневната си реакция, която наложи Грей да успокоява положението, Лиз не можеше да намери думи за свое извинение. Мъжът до нея бе пребледнял. Той се бе отпуснал назад със затворени очи. През импровизираната превръзка се процеждаше кръв. Лиз бе благодарна на съдбата, че хижата не бе много далече и че след учудващо кратко време графът се появи. Той пристигна с товарна каруца, придружен от двама яки слуги, които веднага накара да преместят внимателно ранения херцог върху покритата с одеяло пейка.
Лиз отказа на предложението да седне отпред, на пейката до коларя. Вместо това, като пренебрегна благоприличието, което изискваше нейното положение, тя скочи в колата и отново седна до мъжа си. Още преди колелата да направят два оборота, тя се почувства объркана от погледа му, който остана върху нея до края на неудобното, но за щастие кратко пътуване.
Ловът бе започнал толкова рано, че още преди обяд докторът приключи с обработката на раната и Грей бе преместен на леглото в стаята за гости, която бе определена за него. Тази стая, както и останалите девет, бе обзаведена така, че да се подчертае грубата й привлекателност. Дебелият дъсчен под се допълваше от обикновена черга, газените лампи бяха заменени със свещи в прости калаени свещници, а тежките железни легла бяха покрити с дебели везани покривки.
Не позволиха на Лиз да присъства на работата на лекаря и през това време тя успя да се отърве от тясното сако на ловния си костюм, но веднага след това получи разрешение да се върне в стаята на Грей. Съпругът й, облечен в скромна бяла нощница, лежеше облегнат на куп възглавници. Лиз остана при него през целия следобед, като се дразнеше, че не им позволиха да останат насаме. Тя искаше да му зададе няколко въпроса за източника на ужасната заплаха, която той не можеше да отрича повече. Не можеше повече да я залъгва с приказки за „случайни произшествия“. Не и този път, след като тя прие толкова неубедителни извинения за предишните произшествия. Трябваше да се опита да обсъди това с него още първия път.
За съжаление нетърпеливото й очакване не бе възнаградено. Не ги оставиха насаме нито за миг. Леля Хелена се въртеше около ненамаляващата тълпа от посетители, които влизаха и излизаха, решени да ободрят дука с глупави игри и с още по-глупави празни приказки. На мъжете скоро им омръзна и намериха извинения да напуснат, но съпругите им станаха още по-настойчиви във вниманието си.
Особено Диъдри. Още щом лекомислената, но много красива млада жена влезе в стаята, Лиз присви очи. Предната вечер Диъдри я бе уведомила, че навремето е била сгодена за Грей. Това, разбира се, било преди женитбата й със „скъпия Артър“, който бе почти три пъти по-стар от нея и чиято титла, макар и не толкова висока като тази на Грей, без съмнение го бе направила чудесна партия за брак. Това обстоятелство накара Лиз да се замисли за бедната Дру и маркиз Поксуел.
Предишната нощ Лиз се забавляваше с тази жена и почти й съчувстваше. Сега, когато тя настоя да придърпа един стол до леглото на Грей, сякаш искаше да бъде по-близо до него от съпругата му, търпението на Лиз започна да се изчерпва. Това усещане се засили от непрестанното й гукане и докосванията, които бяха почти милувки.
— Диъдри, изглежда тази рана е по-сериозна, отколкото смятах. Усещам се все по-отпаднал — най-после Грей долови признаците на ревност у Елизабет и се почувства едновременно развеселен и поласкан. И понеже бе запознат с непредсказуемостта на реакциите й, той реши, че ще е най-разумно да прекрати тази сцена. Освен това, въпреки че Диъдри бе убедена в противното, той никога не бе понасял нейното празно дърдорене и досадните й ласкателства. — Надявам се, че няма да те засегне желанието на един ранен мъж за усамотение и няколко часа почивка под грижите на жена му.