Грей се стегна, когато тя го докосна, но не отблъсна ръцете, които гладеха твърдите му гърди, докато меките й устни не ги последваха и не обхванаха плоските мъжки зърна. С дрезгав стон той се повдигна към нея, за да посрещне жадните й устни. Лиз нежно обви ръце около врата му, като стенеше от удоволствие, докато езикът му я галеше и дразнеше.
Тя разбра, че Грей бе развързал полата и фустите й, чак когато той се изправи, за да я освободи от тях. Завивките паднаха на пода и Лиз за първи път видя съвсем гол мъж. При вида на красотата и силата му в съзнанието й отново изплува образът на пантера. В следващия момент той отново намери устните й.
Нежната целувка отново я откъсна от действителността, макар, останала без дъх, да усети как Грей нежно прокара ръката си под батистените й кюлоти, за да издърпа дантелените жартиери. Той продължи да я целува все по-страстно, докато смъкваше жартиера надолу по красиво оформения крак. Когато той прекъсна целувката, за да довърши досадната работа, тя вече се бе предала доброволно и изпълнена с чувственост, го наблюдаваше как нежно сваля ефирния чорап. Грей веднага направи същото с другия крак и Лиз започна да трепери, изгаряща от желание. Когато и вторият чорап бе свален, тя стисна краката си, борейки се с непознатото усещане за празнота.
Очите на Грей заискриха при вида на тази невинна страст. Целта му бе близо и той не искаше да я уплаши с безумния си глад. Затова започна отново да гали гърдите й, като докосваше върховете им с устни, докато тя жадно го притисна още по-плътно. Когато накрая той пое зърното и започна да го смуче, Лиз извика, приканвайки го да бърза. С едната си ръка Грей нежно обхвана и стисна другата й гърда, а с другата развърза кюлотите й и проникна до нежната кожа под тях. Съвсем скоро.
Напълно освободена от задръжките на вродения си свян, тя се изви нагоре като дъга.
Той я сложи да легне с лице към него и придърпа ханша й към своя. Тя се притисна още по-плътно, когато той започна ритмично да я движи срещу себе си. Лиз го бе сграбчила, но искаше да бъде още по-близо до него, да изпита нещо непознато, нещо повече. Забила нокти в раменете му, тя започна да се извива все по-бързо. Стон се надигна в гърдите на Грей, но той не прекъсна чудесната целувка. Когато най-сетне устните му се отделиха от нейните, от гърлото й се процеди звук на протест. Грей бе доволен, че нейното желание е също толкова страстно, колкото и неговото.
Лиз усещаше жажда за нещо, което само Грей можеше да й даде. Тя се мъчеше да го привлече към себе си и се раздразни, когато той се забави, за да премахне последната дреха, която пречеше на това, към което се стремяха. Освободена, Лиз го притисна към изгарящото си от страст тяло. Сега, когато ръцете й го прегръщаха, когато сините очи бяха потъмнели от желание и устните й търсеха неговите, Грей видя мечтите си осъществени. Действителността бе несравнимо по-възбуждаща от въображението.
— Бях търпелив прекалено дълго — прошепна той. — Не мога да чакам повече.
Грей вкара пръсти в гъстата й огнена коса и промуши единия си крак между нейните. Като усети възбуденото му тяло, притиснато към нейното, Лиз потрепери от удоволствие и страст. Тя отново се изви под него. Инстинктивното й движение го възбуди още повече и той повдигна ханша й, за да улесни бавното им сливане. Тя обви копринените си крака около него и го привлече към себе си. Моментната болка се изгуби в безумното желание да облекчи изгарящото страдание отвътре. Грей застина за миг, за да позволи на тялото й да се намести, но тя се тласна нагоре, споделяйки топлината си, и той започна отново да се движи, като я отведе навътре в огнената буря на удоволствието. Лиз се страхуваше, че няма да може да понесе повече сладкото страдание, но продължи да се движи в неговия ритъм към желания връх. Бе лудост и рай, когато те едновременно се притиснаха един към друг, Грей изстена името й, пръстите на Лиз се забиха в хълбоците му и пламъците на неописуемото удоволствие ги погълнаха. То ги остави заситени и треперещи, понесени от облака на взривилата се страст.
Докато останалите гости сигурно прекарваха още една ужасно скучна вечер, Лиз лежеше затоплена и доволна на възглавницата до Грей и галеше посребрените му слепоочия. Преди малко леля Хелена бе смутила усамотението им, като потропа силно на вратата и предвзето каза, че Елизабет трябва поне да слезе за вечеря. Със сънен глас Грей грубо я отпрати с информацията, че се нуждае от грижите на съпругата си и от спокойствие, за да бъде лечението ефикасно. Споменът от преживяното накара Лиз да се усмихне и тя целуна мъжа си по косата.