Грей мързеливо притисна устни към едната бяла гърда.
— Ти имаш най-красивите гърди на света — невероятно гладки, чудесно налети и толкова отзивчиви — той притисна лицето си още по-плътно към нежната плът. — Мразя мисълта, че трябва да споделям с друг мъж невинната гледка на тяхното съвършенство, и не ме интересува какво диктува модата. Ако зависеше от мен, щеше да носиш само рокли с яки, които се увиват около гърлото.
— О-о? — Лиз шеговито дръпна един от черните кичури, които досега бе целувала. — Разбира се, бихме могли да наложим нов стил — бални рокли с високи яки, но тогава ще прахосаме всички скъпи творения на мосю Уърт.
— Може би, но за да те убедя да следваш този стил малко по-често, аз имам специален подарък за теб.
Въпреки нежеланието да напусне удобната си поза и леката болка от незначителната рана Грей стана и отиде до един скрин до вратата. Лиз го гледаше и се възхищаваше на силното му мъжко тяло, на потрепващите мускули, когато той запали свещта и започна да рови в малка пътна чанта.
Грей бе станал, без да съобрази, че задръжките могат да накарат една жена, която току-що е загубила девствеността си, да се почувства неудобно, ако някой мъж се разхожда съвсем гол наоколо. Надвисналото напрежение в стаята и усещането за втренчения й поглед го накараха да се поколебае, преди да се обърне към нея, стискайки нещо в свитата си длан.
Пламенното възхищение, което прочете в очите й, премахна опасенията му. Той се усмихна широко, седна до изключителната си жена и я привлече за целувка със силната си ръка. Устните й веднага му отвърнаха и изминаха няколко минути преди Грей да се отдръпне, да вдигне тържествено ръката си и да разтвори пръсти. На дланта му лежеше красива камея с цвят на въглен. Сложен сребърен филигран ограждаше овала, в центъра, на който бе гравирана двойка прегърнати влюбени.
— Този медальон не е скъп колкото сапфирите на Ашли, но за мен той е безценен. Освен това, за разлика от семейните бижута, които ще преминат у бъдещите поколения, това тук принадлежи само на тебе.
Лиз сякаш се страхуваше да докосне нежния медальон, но Грей взе ръката й и го постави в нея.
— Моят дядо го е подарил на баба ми, първата Лилибет, по време на медения им месец във Венеция.
Лиз усети обичта в гласа му и го погледна с надежда. Искаше той да изпитва същата любов и към нея.
— Както виждаш — каза той и обърна украшението, — инициалите са гравирани на гърба.
Лиз погледна и видя буквите Г и Л, изписани върху черния оникс.
— Нашите инициали също са изписани — усмихна се дяволито Грей. — Може би съдбата е изпратила на втория Грейсън неговата Лилибет — той каза това съвсем спонтанно, но изведнъж съвсем сериозно се замисли дали това не бе истина.
Фактът, че Грей й подарява нещо, което е принадлежало на любимата му баба, предизвика у Лиз вълнение, което я задави. Това със сигурност означаваше, че има надежда един ден той да почувства към нея поне частица от това, което тя не можеше повече да отрича, че изпитва. Лиз нежно сви пръсти около медальона — талисман на надеждата, и го поднесе до устните си.
Грей видя златистия отблясък от пламъка на свещта в следата, оставена от една кристална сълза. Той бе носил камеята на баба си, за да го пази от опасности, откакто тя я сложи в ръката му на смъртния си одър. Когато реши да я повери на грижите на съпругата си, последното нещо, което очакваше, бяха сълзите. Колко ли още неочаквани неща ще направи неговата Лилибет?
— Хайде сега — той нежно проследи сълзата с върха на пръста си. — Какво е това?
Лиз разтърси глава и прехапа устни, но не можа да каже нищо, защото дъжд от солени сълзи последва първата.
Грей искрено желаеше да я разбере и въпреки че не можа, внимателно взе медальона, постави го на масата до леглото и нежно прегърна жена си.
Утешението скоро се превърна в страст и когато нежните извивки, които отначало едва го докосваха, се притиснаха в него, предишното неописуемо удоволствие, предизвикано от допира на голата й кожа до пламналите му гърди се появи отново. Грей я прегърна още по-силно и потърси устните й с предишната страст. Тлеещите въглени пламнаха отново и запалиха огъня на страстта. Преди да дойде утрото, Грей, с всеотдайната помощ на Лиз, направи всичко, което бе по силите му, за да зачене наследника, който според нея щеше да запази живота му.
Глава дванадесета
— Инцидент по време на лов? — изсумтя Юфемия. — О, Грей, кога ще започнеш да говориш смислено?