Лиз бе застанала до съпруга си и усети как той се стегна. Предната врата на Брант Хаус едва се бе отворила, когато сестра му се нахвърли върху тях като строга майка, която наказва прегрешилите си деца.
— Казаха ми, че една жена се е присъединила към ловното развлечение — съобщи Юфемия с отвращение. Веднага след заминаването на двойката някакви сплетници я бяха информирали коя бе тази жена. — Без съмнение, това значително е усложнило ситуацията… и вероятно е създало определени опасности. — Тя впи сивите си очи в американката, чийто разговор с Хейтън й бе предаден почти буквално, в потвърждение на факта, че си бе изпросила поканата за участие в мъжкото забавление.
Лиз усети обвинението в думите на другата жена и се сви, понеже все още се чувстваше виновна, задето предложи този начин на ловуване, който ги отведе сами в гората, но Грей сложи нежно ръка на рамото й и я привлече към себе си.
— Достатъчно, Юфемия! — каза той и сестра му отстъпи пред неговия несравнимо по-силен поглед. Грей бе отвратен от отровата, която кипеше в думите й. — Първо Тимъти, а сега Лилибет? Не само е достатъчно, но е и твърде много.
Въпреки че погледът на Юфемия бе сведен към лъснатия под на антрето, очите й продължаваха да блестят като малки ахати. Незабавната реакция на Грей и това, че той използва името на любимата си баба за тази жена, й показаха точно как стоят нещата между него и съпругата му. Тя никак не бе доволна.
— Надявах се да съобразиш, че този въпрос би трябвало да се обсъжда в максимално тесен кръг.
Тръпка на раздразнение премина по тялото на Грей и той многозначително кимна към дискретния и официален Елисън. Преданият иконом продължаваше да държи вратата отворена, тъй като двойката все още не бе влязла въпреки силния дъжд, които се лееше зад тях.
Неприятна червенина покри изкривеното лице на Юфемия. Тя се обърна рязко и тръгна нагоре по стълбите. За първи път, откакто се помнеше, постъпи толкова неуместно и хвърли вината за това върху нецивилизованата американка.
— Елисън, накарай Харис, освен сандъците, да отнесе в стаите ни и личните ни чанти.
Грей изглеждаше спокоен, но Лиз усети раздразнението му, когато той я поведе към свободната всекидневна.
— Съжалявам — прошепна тя, щом вратата се затвори зад тях. Стаята бе осветена само от светлината на дъждовното небе, която се процеждаше през широките прозорци на едната стена. Те бяха потеглили от ловната хижа на Хейтън призори и пристигнаха в Брант Хаус още преди обяд.
— За какво? — раздразнението на Грей, предизвикано от Юфемия, пролича в резкия въпрос.
— Защото предизвиках Хейтън да организира лова по моите правила и това много улесни нападението срещу теб.
Тя нервно свали малката си шапка и я сложи върху масата, която използваха за семейни игри, без да обръща внимание, че разваля грижливо направената си прическа.
Това, че тя нарече графа Хейтън вместо Лорънс подобри настроението на Грей. Той се усмихна и поклати глава.
— Това беше непредвидена промяна на плановете и не тя бе причината за този изстрел. Всъщност, ако не се бе случило там, със сигурност щеше да се случи другаде.
За първи път мъжът й заговори за опасността пред нея и Лиз отвори уста, за да продължи разговора по този въпрос. Грей усети намерението й и се наведе към нея, като предложи на сладката й уста по-добро занимание. Тя потръпна при допира на твърдите му устни и разтвори своите, готова да приеме това, което той искаше да й даде. Минута по-късно Грей вдигна глава и затвори очи пред изкушението, защото сега не бе времето и мястото за ласките, към които съществото му стихийно се стремеше. Леденият му самоконтрол явно бе безсилен пред неопитната съблазън на Лилибет.
Лиз се подпря на рамото му и като се бореше с напиращата страст, продължи опитите си да разбере нещо повече:
— Но кой би могъл да знае достатъчно, за да…
Грей отново се наведе и отпи от сладкото вино на устните й, след което нежно прошепна в ухото й:
— Нека не губим време, като се тревожим за това, което стана или можеше да стане, а да вложим цялата си енергия в изпълнение на вчерашното ти предложение. Горя от нетърпение да предприема тази предпазна мярка.
Устните му тръгнаха от ухото й и като минаха покрай камеята, която тя гордо носеше на шията си, продължиха надолу. Лиз потрепери от спомена за яркия пламък на вчерашната им интимност и усети усилваща се болка, породена от жаждата за неговите ласки. Тя обгърна силните рамене, впи пръсти в черните кичури над врата му и се притисна още по-плътно към красивото лице, сгушено в гърдите й. Грей рязко я повдигна във въздуха, за да получи още от неустоимите й съблазни.