— Срамота, скъпа — той я пусна на земята, като дишаше тежко през стиснатите си зъби, — ти би могла да откъснеш монах от молитвата му, както откъсваш мен от задълженията ми.
Като продължаваше да я държи, Грей се отдръпна назад и впи поглед в страстната жена, която от мига, в който се срещнаха, доказваше, че е способна да превърне подредения му живот в абсолютен хаос. Тя просто прекрачваше или заобикаляше всички бариери, които той бе издигнал около себе си, за да се предпази от опасни емоции и посегателства към чувствата от миналото, които пазеше дълбоко в сърцето си.
— Трябва да спреш да ме изкушаваш да остана, когато наистина не бива да го правя — обзет от мисли, които доказваха наличието на опасни чувства, Грей решително се зае с неотложните въпроси. — Човек може да загуби представа за времето след един уикенд в провинцията, особено ако той е така богат на събития като този. — Блясъкът в очите му почти разтопи Лиз. — Само че днес е понеделник. Заседанието на парламента вече е започнало и аз трябва да побързам, за да заема мястото си в горната камара.
Въпреки че наистина трябваше да бърза, Грей се наведе и я дари с още една пламенна целувка, преди да се откъсне от съблазнителната й прегръдка. На вратата той се усмихна и нежно каза:
— До довечера…
Лиз гледаше след мъжа, който в последните двадесет и четири часа се оказа по-смайващ, отколкото си представяше в своята невинност. Тя почувства слабост от страстта, която той толкова лесно събуди. Придърпа едно кресло от масата и потъна в него, като зарови пламнало лице в ръцете си, кръстосани върху полираната маса. Когато се успокои, тя осъзна колко умело Грей я отвлече от важните въпроси, които смяташе да му зададе. Изведнъж я обзе справедливо негодувание срещу насладата от удоволствието, с което той я даряваше. Последната мисъл й припомни да пише на баща си, че му прощава за измамата, която я дари с такова щастие. Това я накара да се усмихне.
Тя не знаеше колко време бе стояла така, когато Елисън се прокашля, за да привлече вниманието й. Лиз вдигна поглед и се почувства неудобно, задето я завариха все още облечена с дрехите за път и то доста разрошена от ласките на Грей. Когато Елисън заговори, тя се зачуди дали, като се има предвид богатият му житейски опит, е разбрал причината за нейното притеснение.
— Ваша светлост, Ани и Дейвис вече разопаковаха сандъците с вашите рокли и дрехите на дука.
Лиз кимна. Това, че прислужницата й и камериерът на Грей бяха свършили част от нормалните си задължения, не можеше да бъде причината за това посещение. Тя изчака Елисън да обясни какъв е проблемът.
— За съжаление, личните чанти, които Харис внесе по нареждане на дука, са еднакви. Харис не знае коя къде да отнесе. Ще разрешите ли да ги остави във вашия апартамент и когато имате възможност, да определите местата им. Ще трябва само да позвъните и чантата на дука ще бъде отнесена незабавно в стаите му.
— Разбира се — съгласи си веднага Лиз.
Тъй като багажът на господарите се опаковаше и разопаковаше от слуги, за благородниците бе обичайно да носят лични чанти, до които имаха достъп само те. При нормални обстоятелства тя не би нарушила неприкосновеността на личните вещи на Грей, но в конкретната ситуация един от двамата трябваше да хвърли поглед на съдържанието на двете чанти. Следвайки този логика, Лиз реши, че това може да направи и тя. С лъчезарна усмивка тя се надигна и каза:
— Ще се кача още сега и ще разпределя чантите.
— Благодаря, госпожо — кимна Елисън и на обикновено безизразното му лице се появи топла усмивка.
Още с влизането в будоара си Лиз видя еднаквите чанти, спретнато поставени една до друга в единия край на леглото. Тя тръгна към тях и изведнъж се замисли дали Грей ще дойде в леглото й довечера, или ще я отнесе в своето.
Още няколко ярки кичура се освободиха от стегнатата прическа, когато Лиз тръсна глава и решително се зае с непосредствената задача. Ремъците, които държаха чантите затворени, бяха разкопчани, но тя бе сигурна, че ключалките не бяха отваряни. Като се вземеше предвид суетнята около раняването на Грей и страстната игра в последвалите часове, не бе чудно, че и двете чанти не бяха подредени много внимателно. Когато тя ги отвори едновременно, един смачкан лист хартия се изплъзна от претъпканата чанта на съпруга й. Лиз се наведе да го вдигне и леко потръпна. Хартията не беше висококачествена, каквато използваха аристократите. Тя бе груба и очевидно бе откъсната от някакъв по-голям лист, вероятно от тези, с които увиваха закупената стока по пазарите. Лиз сложи листчето върху твърдата корица на една книга в ъгъла на чантата, изглади я с длан и застина.