„Спри или следващия път ще се прицелим по-добре.“
Загадъчна, но брутално ясна, грубата заплаха удари Лиз със сила, каквато сигурно бе почувствал Грей, когато куршумът бе пронизал плътта му. Тя се свлече на колене, изпълнена със страх за живота на своя любим. В следващия момент я прониза споменът за други подобни откъснати листи. Лиз скочи на крака. Въпреки че трепереше, тя се втурна надолу по стълбите към библиотеката.
Лиз започна внимателно да претърсва бюрото на Грей въпреки безмълвното учудване на Дейзи. Дейзи бе едно хубаво, пълничко момиче, съвсем наскоро повишено в домашна прислужница, след като назначиха Ани за лична камериерка на дукесата.
Въпреки че бе съсредоточена в търсенето, Лиз усети критичния поглед на прислужницата, която старателно бършеше праха от лавиците. Като реши, че ще е по-добре да отвръща на всяко предизвикателство, господарката прекъсна работата си и се усмихна топло на младото момиче.
— Доволна ли си от новата си длъжност?
— О, да, госпожо.
Дейзи направи бърз реверанс, но тъй като бе твърде близо до подвижната стълба, която използваха, за да свалят книги от най-горните лавици, тя едва не падна. И като всички честни комплексирани хора, прислужницата се изчерви много лесно. Искрящият поглед на красивата господарка накара лицето й да пламне още по-ярко и очите й се наляха със сълзи от срам.
На Лиз й стана неприятно, задето предизвика това страдание.
— Сигурна съм, че тези стълби са направени, за да надхитряват хората. Имам предвид, че нито една жена не може я използва правилно. Мислиш ли, че мъжете са ги измислили с тази цел?
Спонтанен смях изтри сълзите на Дейзи и остави на страните й само приятна руменина.
— Затова аз бърша праха тук само когато няма вероятност някой да влезе.
— Мъдро решение. Аз ще приключа скоро и обещавам да не те гледам, ако и ти ми обещаеш същото. Сключихме ли договора?
Дейзи кимна откровено, като си мислеше, че това, което се говореше сред прислугата, бе вярно. Американката бе различна и доста по-приятна от повечето представители на своята класа.
Успокоена от сключването на странната сделка, Лиз се върна към търсенето. Тъй както не би погледнала в чантата на мъжа си, ако не бе възникнал проблемът с объркването, тя не би претърсвала бюрото му без належаща причина. Но търсенето на информация, която би попречила на някого да изпълни смъртната заплаха към Грей, сега бе по-важно от доброто възпитание.
Заровени под купчина платени сметки в едно от долните чекмеджета на бюрото, Лиз откри това, което търсеше: още пет предупреждения, написани със същия лош почерк. Съдържанието им показваше, че те бяха получавани след всяко от предишните „произшествия“ на Грей. Също толкова ясно бе, че съпругът й отказваше да се огъне пред заплахите, въпреки че знаеше колко опасна бе линията на поведение, която бе избрал. От една страна Лиз се гордееше със смелата му решимост да устои на натиска, а от друга, бе изплашена както никога досега.
Веднага отхвърли идеята да настоява Грей да обърне внимание на доказателствата за смъртната опасност. Той бе отказал да се огъне пред злодеите и едва ли щеше да отстъпи пред нейните молби. Не, тя трябваше да действа сама, с малко помощ от Тимъти и Дру. След като внимателно върна нещата на местата им, Лиз стана и на излизане се усмихна на прислужницата, като се надяваше по този начин да покаже, че не е имало нищо необичайно в действията й.
Тя мина покрай Елисън, без да го погледне и тръгна нагоре по стълбите, без да забележи как икономът кимна на Харис да замълчи, когато той понечи да я попита дали чантата на дука е готова.
Щом влезе в апартамента си, Лиз осъзна още нещо. По същия начин и вероятно поради същите причини тя не трябваше да казва на съпруга си какво е научила. Ако той разбереше, щеше да й забрани да прави каквото и да е по този въпрос. Весела искрица блесна в потъмнелите й от загриженост очи. Тя вече му доказа, че да й забранява нещо, е загуба на време и сили, така че това не би било сериозна пречка.
Лошото бе, че с доста по-голям успех той щеше да направи всичко възможно, за да попречи на отчаяното й търсене на потенциалния му убиец. Лиз бе решила твърдо да открие този злодей без оглед на средствата, които трябваше да използва, и независимо от опасностите, които това криеше.
— Ти се закле, че Грей няма да пострада, и излъга! — в нощната тишина на градината гласът на Юфемия трепереше от отвращение, заради извършеното предателство.
— Не, уважаема госпожо — моменталният отговор бе придружен от противно хилене. — Вие пожелахте това, но аз се заклех само, че Грей няма да пострада сериозно, както и стана.