Юфемия презрително изсумтя и отвори уста, за да отрече това твърдение, но облеченият в черно посетител, който се сливаше с мрака под високата ограда зад Брант Хаус, не й даде възможност да продължи.
— Освен това, ако искаш брат ти да остане жив и здрав — той направи пауза, за да засили ефекта от предупреждението, — съветвам те да бъдеш по-внимателна в действията си. Като ми изпрати бележка, за да ми определиш тази среща, ти пое огромен риск, не само за себе си, но и за своите партньори.
— Ние не сме партньори — изсъска високо жената.
— Тихо! — заповедта бе категорична, макар да бе изречена тихо. — Спомни си сделката, която сключихме, за да решим проблемите и на двама ни. Запомни, че си замесена толкова, колкото и аз. По силата на това обстоятелство, което не можеш да отречеш, ние наистина сме партньори.
Юфемия бе избрала това място за срещата, тъй като бе сигурна, че никой няма да се разхожда посред нощ в градината след проливния дъжд. Облаци закриха луната и въпреки че проливният дъжд бе преминал в леко ръмене, земята бе подгизнала. Калта шляпаше под краката й, когато тъпчеше от притеснение за решението, което трябваше да вземе. Да каже ли на Грей? Не. Това би унищожило гордостта й, семейното име и Дру.
— Наблюдавах те — продължи посетителят със заплашителен шепот — и видях, че започваш да изтърваш нервите си. Притеснявам се, че може да се окажеш достатъчно глупава да признаеш за сделката ни. Макар да се възхищавам от сестринската ти загриженост за Грей, съветвам те да помислиш и за своето здраве, така че си дръж езика зад зъбите.
Юфемия остана в градината, след като посетителят й си тръгна. Влажната мъгла проникваше през тъмните й дрехи и студът я пронизваше до кости, но тя не забеляза това, замислена за истината в ясно изложените факти.
Глава тринадесета
— И така, Тимъти, съществува неопровержимо доказателство, че ти не си виновен за произшествията с братовчед си. — Лиз прецени, че това уверение е необходимо, за да заличи предишната несигурност по този въпрос.
Докато повечето представители на лондонското висше общество спяха, тя придружаваше Дру в ранната утринна обиколка на парка. Лейди Юфемия все още не бе станала, а когато направеше това, не би заподозряла нищо нередно, макар те да имаха среща с Тимъти на няколко преки от Брант Хаус. Сега младият мъж седеше с двете жени в богато тапицираното купе на каретата, докато обикаля ограниченото пространство на изкъпаната от дъжда зелена площ, разположена почти в центъра на града.
— Но какво искат от Грей да престане да прави? И кои са те?
Убедена в невинността на Тимъти, Дру ангажира вниманието си с все още неразрешената загадка за това какво и кой бяха причината за надвисналата над чичо й опасност.
— За нещастие, тези долни заплахи не ни дават никакъв отговор.
— Права си — Лиз сви устни в знак на съгласие с думите на Дру. — Тези бележки не ни казват какво точно искат да спре. Единственият извод, който можем да направим, е, че очевидно става дума за нещо, върху което Грей има поне малко влияние.
Въпреки че прозорците на каретата бяха отворени, за да влиза свежият утринен въздух, поради бързия й ход бе малко вероятно някой да дочуе разговора.
— Смятам, че се отнася, както предположи Тимъти, за някакъв политически въпрос. Според речите, публикувани в пресата, Грейс застанал на твърди позиции по редица въпроси — от ирландското вътрешно управление до ревизията на закона за бедните. Струва ми се невъзможно да разберем коя от тях е причината за тези заплахи. Това означава само, че трябва да бъдем още по-упорити.
— Може би аз знам отговора — предположи предпазливо Тимъти, но надеждата в очите на двете жени го разколеба, — но не съм сигурен, че точно той е верният. Докато изследвах записите на Камарата, попаднах на една тънка, но непрекъсната нишка, която свързва датите на произшествията с Грей.
Двете жени все още го гледаха, изпълнени с надежда. Той продължи неохотно:
— Всяко произшествие ставаше непосредствено след като Грей произнасяше реч по един и същи въпрос. И във всяка следваща реч той защитаваше позицията си още по-твърдо.
Тимъти бе притеснен от темата на тези речи, която никой възпитан мъж не би споменал в компанията на изтънчени дами. Още повече, това не бе въпрос, който той искаше да обсъжда пред своята сладка и наивна Дру. Той пое дълбоко въздух, за да се гмурне в опасните води на трудната тема.
— Търговията с бели робини? — Лиз си спомни за речта, която Грей я завари да чете и обсъди с нея, като така спести на младежа необходимостта да подхване неудобната тема.