— Да — съгласи се Тимъти и кимна с олекнало сърце. Слабото утринно слънце освети светлите му коси. — Да, точно това. Или още по-точно, търговията, която се осъществява между Британия и Близкия Изток.
Лиз разбра не само колко неприятно бе за техния импулсивен, но наивен събеседник да подхване тази тема, но и колко упорито той бе работил върху стенограмите, за да се добере до тази информация. Тя му подари една блестяща усмивка:
— Благодаря ти за това, че беше толкова настоятелен в проучването си. Сигурна съм, че ти е било необходимо страшно много време, за да съпоставяш дати и изказвания.
— О, да, Тимъти — веднага добави Дру с възхищение в очите. — Това е прекрасно от твоя страна и аз ти прощавам, че присъства на толкова малко от обществените събирания, където напразно очаквах да те зърна.
Докато Дру говореше, Лиз, въпреки искрената си благодарност, се зачуди откога той разполага с тази информация, но реши да не обсъжда това в присъствието на съюзничката му. Без да обръща внимание, тя продължи нататък.
— Ако търговията с бели робини е само политически проблем, свързан с датите на покушенията, то целта на злодеите е да видят предложенията на Грей за по-строги мерки отхвърлени. За съжаление, дори това предположение да е вярно, то не ни помага да разкрием самоличността на атентаторите.
— Почти си нрава, но положението не е чак толкова лошо.
Изявлението на Тимъти накара Лиз да трепне. Тъмните й вежди се повдигнаха въпросително.
Като се опитваше да изглежда безразличен, Тимъти каза:
— Едно име се споменава постоянно.
— Име? В тези речи се споменава име? О, Тимъти, защо не ни каза веднага? — Дру отблъсна ръката на любимия си.
— Не в речите, а в придружаващите документи — полицейски доклади и други такива. И не ви казах веднага, защото не исках да събуждам напразни надежди — гневният блясък в очите му бе смекчен от израза на любов към момичето до него.
— Защо говориш за напразни надежди, когато разполагаме с име? — запита тихо Лиз, като се опита да привлече вниманието на двойката на отсрещната седалка.
— Защото това не е точно име. Не е известен и адресът на „Язовеца“. Знае се само, че живее някъде в гетото. Може би не знаеш, Лизи, но това място представлява опасен лабиринт от мръсни улици и проходи, пълни с болести. Дори полицаите се страхуват да ходят там.
Лиз кимна. Тя чу предупреждението, но това не й попречи да продължи да разпитва.
— Не е известен адресът? Предполагам, че полицията има начини да проследи някого, ако той е заподозрян в престъпна дейност.
Като се ядосваше на себе си, че изобщо е споменал за този субект, Тимъти неохотно отговори:
— В доклада е написано, че според полицейските информатори Язовецът договаря сделките си в Гейъти Хол в района на Хеймаркет.
— Гейъти Хол? Какво е това? Кръчма? Някакъв клуб? — Лиз бе озадачена от несериозното за един престъпен център име.
Тимъти силно се изчерви и Лиз прие това за отговор.
— Бардак — каза тя вместо него.
Дру ахна и Тимъти веднага се опита да поправи погрешното впечатление, което влоши бездруго неудобната ситуация:
— Не! Въпреки че едва ли е много по-добро. Гейъти Хол е мюзикхол и то с особено лоша репутация.
— Мюзикхол? Това ли е всичко? — Лиз се подразни от покровителственото отношение на младежа. В Уайоминг добродетелните жени знаеха всичко за красавиците, които открито забавляваха публиката на сцената и тайно в стаите над нея. Бе прието да се смята, че тези дами предпазват добродетелните жени от случайни нападения на каубои и златотърсачи.
— Добре, тогава нищо не може да ни попречи да отидем там довечера и да поговорим с този човек с животинското име.
— Не! — извика Тимъти — Твърдо не! Хеймаркет е ужасен, а Гейъти Хол е опасно място дори за джентълмени. За дама това ще бъде… едно… ще бъде… — той не успя да намери достатъчно силни думи, за да опише ужасното място, и се предаде, като махна с ръка.
Лиз леко се усмихна. Явно Грей не бе предупредил Тимъти за упорития характер на съпругата си. Освен това, младежът явно бе забравил за нейния успех по време на Лондонския сезон, въпреки изричната заповед на съпруга й да остане в провинцията. Наложи се тя да убеждава Тимъти, че тъй като е дала клетва, няма да позволи нещо да попречи на разследването й и че той не може да я разубеди по никакъв начин.
Тимъти не бе забравил урока, който получи на бала на Кардингтън, но все пак се опита да я вразуми:
— Никой не знае как изглежда този човек. Явно Язовеца има такова силно влияние над тези, които го познават, че те изпитват смъртен страх да не го разсърдят.