Това бе отчаян опит да я вразуми, но изразът на лицето й ясно показваше, че не е успял.
— С или без теб, аз ще отида — тихо заяви Лиз, като го гледаше право в очите.
Въпреки чувството на поражение, Тимъти отново поклати глава.
— Не можеш — почти проплака Дру. Въпреки че се възхищаваше от смелостта на Лизи, тя бе ужасена от възможния страшен край на този безумен план.
— Като оставим настрана опасностите на Хеймаркет, припомни си с какво точно се занимава Язовеца! — от тези думи стана ясно, че Дру не бе толкова изолирана от грозната страна на живота, колкото мислеха спътниците й. — Припомни си, защото иначе може да се окажеш продадена в харема на някой варварин!
Тръпка на ужас премина през тялото на Лиз при видението, което създаде предупреждението на Дру. Въпреки това тя не се отказа от заплануваното посещение, тъй като животът на Грей можеше да се окаже цената на тази страхливост.
— Няма да бъда сама — яркото слънце на късната утрин блестеше в огнената й коса, сякаш за да подчертае решимостта й. — Тимъти, ако ти откажеш да ме защитиш, ще заповядам на Харис да ме придружи.
— Още преди да тръгнете, Харис ще докладва на чичо Грей за странната ти заповед — спокойно заяви Дру и с искрено съжаление отбеляза още един неприятен факт — и веднага ще те опаковат и ще те изпратят по пощата в Ашли Хол.
— Няма, няма! — засмя се Лиз. — Грей няма да се прибере преди аз и този, който ще дойде с мен, да сме отишли и да сме се върнали. — Поне едно обстоятелство бе в нейна полза. Сутринта, когато Грей я събуди, като я гъделичкаше по носа с кичур от собствената й коса, той я предупреди за неприятната перспектива. — Довечера Грей има заседание в парламента. Той ме предупреди, че вероятно то ще продължи до ранните часове на утрешния ден. Така че, Тимъти, имаме достатъчно време.
Неприятни мисли налегнаха придружителя, когото тя си бе избрала. Как да откаже и да остави жената на братовчед си да отиде в гетото само с един слуга, който едва ли ще я опази? Но и как би могъл точно той да я отведе там? И в двата случая той бе обречен.
— Чичо Грей има планове за вечерта, ти също. Или си забравила за вечерята в дома на сър Уилям и лейди Анести? — попита Дру. — Цялото общество се стреми да получи покани. Мащехата ми и аз бяхме сред малкото, на които бе оказана тази чест само защото очакваха да дойдеш и ти. Не можеш да се откажеш в последния момент.
— Споменах ли — Лиз започна да търка слепоочията си и направи болезнена гримаса, — че чувствам ужасно главоболие? — Тя безсилно се отпусна на меката червена кожа. — Трябва да се върнем в Брант Хаус, където смятам да се оттегля в леглото си — каза Лиз и незабелязано ги погледна през дланта, с която търкаше челото си. — Да, веднага, щом уточним окончателно подробностите около нашата авантюра.
Двамата я погледнаха с такова съмнение, че тя рязко се изправи и ги погледна гневно.
— Сега, когато вече имаме доказателство, ти, Тимъти, ще се отречеш ли от благородната си клетва да помогнеш да открием злодеите, които стоят зад тези заплахи към братовчед ти? А ти Дру? Какво стана с голямата загриженост за Грей, която съвсем скоро изрази? Смятах ви за по-смели.
— Разбира се, че няма да пристъпя клетвата си. — Тимъти никога не бе твърдял, че е най-смелият мъж на земята, но в никакъв случай не искаше да изглежда страхливец в очите на тази храбра жена, а още повече в очите на любимата си. — Просто ще бъде по-добре да отида сам.
Двете жени се противопоставиха едновременно.
— Грешиш, Тимъти — разгорещено отвърна Дру. — Ще бъде най-добре да отидем тримата.
Лиз не очакваше, че скромната Дру сама ще предложи подобно нещо. За щастие, съществуваха благоприятни обстоятелства, които, от една страна, поставяха бариера пред молбата й, а от друга — даваха възможност да й се възложи друга задача за вечерта.
— Сега ти забравяш за вечерята, у сър Уилям и лейди Анести. Без значение какво мислиш за причината да поканят теб и мащехата ти, ти трябва да отидеш. Лейди Юфемия със сигурност гледа на тази покана като на голям успех в обществото. Твоята роля в нашия план ще бъде да убедиш майка си в моето неразположение. Освен това, трябва да се увериш, че тя ще отиде на вечерята и ще остане там цялата вечер.
Дру не можа да отрече необходимостта от тези действия, но розовите й устни се свиха натъжено, когато кимна в знак, че приема отговорността.
Изпълнена с увереност в плана си, Лиз обърна вниманието си към Тимъти:
— Веднага щом другите излязат, с помощта на моята предана Ани, аз ще се измъкна през градината. Ще се срещнем в уличката при задната порта.