Когато Лиз се завърна през отключената задна врата, раменете й бяха увиснали от разочарование. Авантюрата започна с големи надежди и завърши с незначителен спрямо големия риск резултат. Посещението на района Хеймаркет и на прочутия Гейъти Хол й даде само ужасната представа за грозната страна на живота сред изметта на човешката раса. За съжаление, съмнителната полза от този деморализиращ урок бе най-голямото постижение за тази вечер. Тя и Тимъти не успяха да открият нищо, което да им помогне в тяхното разследване. Значителните подкупи, предложени на тъмните личности, които изпълваха Гейъти Хол, доведоха единствено до безучастно свиване на рамене и каменни погледи. Този опит само потвърди колко непреодолима бе стената, която отделяше Лиз от целта й.
Елизабет стъпваше внимателно по застланата с чакъл пътека, за да не привлече внимание с шума от ботушите си. Беше късно, доста по-късно отколкото очакваше. Обитателите на къщата вероятно спяха, а това значеше, че и слугите са си легнали и това щеше да й позволи да се промъкне незабелязано през задния вход.
Добре смазаната врата се отвори и затвори безшумно, когато Лиз влезе. Тя повдигна тъмните си поли, за да изкачи трите стъпала на задния вход, насърчена от убеждението, че самоличността й остана неизвестна на обитателите на подземния свят, както за нея бе тази на Язовеца.
— О, слава богу! — Ани се пресегна и издърпа дукесата в стаята на прислугата. — Госпожо, мъжът ви е тук и ви търси — каза тя отчаяно и с треперещи ръце хвърли наметката настрани и започна да разкопчава роклята на господарката си откъм гърба. — Донесох нощницата ви тук и се молех скоро да се върнете. Трябва да я облечете и веднага да се качите при него.
— Какво му каза?
Сърцето на Лиз биеше толкова силно, сякаш щеше да изскочи. Тя притисна гърдите си с облечените в ръкавици от ярешка кожа ръце. Сигурно изглеждаше доста странно с почти съблечена рокля и все още с ръкавици. Лиз продължаваше уплашено да шепне въпроса си:
— Какво му каза?
— Излъгах — въпреки че Ани шепнеше, ужасът в думите й ясно личеше. — Когато намери спалнята ви празна, той изпрати да ме повикат. Попита ме къде сте и аз излъгах. За това той би могъл да ме уволни без препоръки.
— Не, не може — прошепна в отговор Лиз, след като свали едната ръкавица и насочи усилията си към другата, докато в същото време се опитваше по-бързо да се освободи от дрехите си. — Дори дукът да те уволни без моето съгласие, а аз ще превърна живота му в ад, а ако опита, аз съм тази, която трябва да ти даде препоръки, така че ще получиш възможно най-добрата характеристика.
Треперещите пръсти на Ани се поуспокоиха от думите на господарката й.
— Казах му, че сте слезли долу, за да потърсите билков чай за главоболието си. След като сте го изпили, сте почувствали слабост, седнали сте за момент и сте задрямали тук, в стаята на прислугата.
Несигурната усмивка на прислужницата показваше колко неубедително звучеше това извинение. Лиз й се усмихна окуражително, докато се бореше с ластици и жартиери. Изпита облекчение, че не бе сложила корсет, за да изглежда безформена в черните си дрехи. Корсетът се сваляше трудно, а и оставяше следи по кожата за известно време.
— За малко да изпусна нервите си. Бях сигурна, че негова светлост ще прозре истината по лицето ми и съвсем глупаво вдигнах китайската ви ваза — тази, в която държите разни неща. Казах му, че не съм искала да събудя господарката си, когато най-сетне почива след прекарания тежък ден.
Щом последната част от нежното бельо падна на пода, мека бяла батиста покри главата на Лиз. Тя промуши ръце в ръкавите, чиито маншети, както и бието, бяха фино бродирани.
— Разбира се — продължи Ани, — дукът искаше да знае къде сте заспали, за да ви отнесе в леглото.
Вместо да я разтревожат, тези думи накараха очите й да се изпълнят с нежност. Това, че Грей е пожелал да се погрижи за болната си съпруга, стопли душата й, наранена от днешното поражение. Дори в този напрегнат момент, мисълта той да я носи нагоре по стълбите, припомни на Лиз предната им нощ. Сутринта, след завръщането им от хижата на Хейтън, тя се чудеше дали Грей ще дойде при нея или тя ще отиде при него. В действителност, той щеше да я отнесе на ръце в спалнята си и да я положи в огненото гостоприемство на огромното си легло.
Ани прекъсна сладките спомени, за да я върне към опасната действителност:
— Когато той каза това, аз се изплаших толкова, че изпуснах китайската ваза. Не го направих нарочно, но използвах това, за да му попреча да търси някого, когото нямаше да намери. Казах му, че вече няма значение, защото сигурно съм ви събудила със своята непохватност.