Ани приключи със завързването на тясната панделка на врата на господарката си.
— Вие се върнахте само няколко минути, след като го уверих, че отивам да ви съобщя, че се е върнал.
Лиз се огледа за последен път, за да провери дали всичко по нощницата е наред и се обърна към вратата. В този момент тя се отвори.
— Лилибет, по-добре ли се чувстваш? — загрижено запита Грей. Новината за неразположението на жена му го разтревожи и го изпълни с неприятни спомени и опасения, че трагичното минало може да се повтори. Бе сигурен, че Лилибет не е с толкова крехко здраве, както бе Камелия. Не можеше да понесе мисълта, че неговата пламенна любима, също като деликатната Камелия, ще започне да линее толкова скоро след сватбата. Още повече, че той не искаше дори да помисли за подобен ужасен край.
Като се молеше полите на Ани и сянката им да скрият набутаните в ъгъла на стаята дрехи, Лиз се хвърли в протегнатите ръце на Грей.
— Студена си — той я притисна по-плътно до себе си и погледна с упрек към Ани. — Не трябваше да те оставят да спиш тук.
— Моля те, Грей, не вини Ани — Лиз се дръпна леко назад и го дари с умоляваща усмивка, изпълнена с невинност, каквато той подозираше, че напълно липсва в намеренията й. — Тя знае колко зле се чувствах днес и съм сигурна, че действията й са били продиктувани от най-благородни мотиви.
Лиз скри палавата си усмивка в червеното кадифе на халата на красивия си съпруг. Тя усети сърцето му да бие неестествено бързо. Дали подозираше нещо? Дали й се сърдеше?
— Разсърдих ли те, като заспах тук долу? — тя потърка лицето си в силните гърди.
— Да се разсърдя за какво? Защо трябва да се сърдя? — Грей се учуди, че жена му, която рядко се подчиняваше, сега искрено се страхува да не го раздразни. Той я погледна и видя как тя притеснено е прехапала долната си устна. — Не, истината е, че се опасявах за здравето ти.
Изведнъж Лиз си спомни за първата му съпруга, за която знаеше, че е била много крехка и често е боледувала.
— Не се притеснявай за мен, Грей. Аз съм здрава, както трябва да бъде всяко нормално американско момиче — тя се засрами, защото постъпи също като баща си и причини болка на мъжа, когото обичаше.
— Това бе едно обикновено главоболие, което изчезна, след като поспах — блестящата й усмивка премина в гримаса на престорено съжаление. — Наистина, единственият ми проблем сега е, че ще са ми нужни часове, за да заспя отново.
Енергичното й уверение за добро здраве премахна опасенията на Грей толкова бързо, че той се усмихна многозначително и каза:
— Проблем със съня? Да видим дали не мога да направя нещо, за да не скучаеш през тези часове.
Грей вдигна жена си и я понесе от стаята на прислугата, нагоре по извитите стълби, до господарската спалня. Навън блесна светкавица, но тя не бе нито толкова гореща, нито толкова ярка, колкото кладата на удоволствието, в която горяха той и пламенната му партньорка, и която палеха отново и отново през всичките оставащи часове на нощта.
Малко преди разсъмване официалният вход на една богата къща се отвори, за да пропусне една необичайна двойка, за която никой не би предположил, че ще бъде допусната на по-малко от миля от такава изискана резиденция.
— Влизай вътре, Малък Том — изръмжа един сипаничав мъж и побутна едно момче на около десет години. — И не си играй с господата, щото шъ тъ накарам да съжаляваш. И тебе, и брат ти.
Малкият Том кимна, като гледаше втренчено непристъпния мъж, облечен в безупречната униформа на иконом. Той се напери, когато икономът ги поведе към светлината, която идваше от една отворена врата, сякаш бяха много важни посетители. Том гледаше елегантните вещи около себе си, поразен от красотата на този дом, какъвто никой от неговата среда не бе виждал, освен ако не бе влязъл да краде.
В камината на стаята, пълна с книги, гореше огън. Двамата домакини ги чакаха с гръб към огъня. Лицата им бяха в сянката.
— Кажи им кво си видял! — мъжът дръпна ухото на момчето.
— Един госпудин и една госпужа дойдоха тъз вечер в хола и разпитвъха за Язувеца.
— Имената? — въпросът бе отправен с груб, дрезгав шепот.
— Тц. Ама аз ги следих до у тях. Госпужата, де. Щото после госпудинът зе файтон и аз гу изтървах.
Домакинът кимна одобрително и зададе още един въпрос:
— Къде?
— Госпужата ли?
Грубо изръмжаване накара момчето да продължи.
— Следих ги, като минаха през гетото и чак до къщата. После се скрих, докату гусина зе файтон. Като тръгна, аз съ върнах да вида герба. Не моа да чита и да пиша, ама съм многу сръчен в ръцети — малкият Том извади нещо от джоба си.
— Винаги си носа въглен в джоба, видиш ли, и като намерих парче вестник, прерисувах герба. — Малкият Том бе много горд от инициативата си, когато извади парчето хартия от ризата си и го продаде за един суверен.