— Това е нещо, на което добре възпитаните английски съпруги са се научили да не обръщат внимание, но се страхувам, че вие не сте готова да го приемете.
Лейди Чарлз подозираше, че младата херцогиня вече е дочула неприятните слухове. Заговори за това, защото смяташе, че то ще бъде прието по-леко, ако се каже със съчувствие. Ако тя не предупредеше момичето, без съмнение тези факти щяха да й бъдат поднесени на жестоко разпокъсани порции от отвратителните продавачи на сплетни, които винаги гледаха да пуснат няколко полуистини в чайника с щастие и да приготвят пресен чай от скандали.
— Съпругът ви и аз използваме услугите на един и същ юридически съветник. Въпросният господин Стивънс е изключително дискретен, но наскоро назначи на работа един служител с не толкова възхитителни качества. Тази личност е допуснала няколко клюкари, които си пъхат носа навсякъде, да научат, че съвсем скоро Грейсън е променил завещанието си, за да включи една клауза, според която, обитателката на една къща на улица „Сейнт Джон“ може да остане там, осигурена до края на дните си.
Объркана от странната информация, която не представляваше интерес за нея, Лиз не каза нищо.
— Тази жена е държанката на Грейсън — лейди Чарлз се наведе, за да прошепне приемливия термин за вулгарната действителност, като изпитваше съжаление към наивната млада жена. — Както разбрах, тя се е нанесла в тази къща много години преди той да замине за Америка.
Лиз се почувства като глупачка, задето не разбра веднага какво искаше да каже жената. Тя се вдърви, потънала в мълчание.
— Виждам, че това е голям шок за вас, скъпа — лейди Чарлз сплете облечените си във фини бели ръкавици пръсти. — Мразя да съобщавам лоши новини, но исках да се уверя, че ще разберете положението на Грей в едно общество, което в подобни ситуации действа по непознат за вас начин.
Лиз чу тези думи и в съзнанието й изплува образът на Грей с друга жена в прегръдките си. Дали през всичките тези нощи, когато твърдеше, че трябва да работи до късно, за да съгласува становища и да постига компромиси с другите политици, той е бил в някаква къщичка и се е забавлявал с любовницата си? Силната болка породи нарастващ гняв. Англичанките може да предпочитат да не обръщат внимание и да се преструват, че не знаят, но тя бе предупредила Грей, че не може да измени на същността си. Той не би трябвало да очаква от нея да си затвори очите за неговите игри. Единственият изход, който виждаше от тази ситуация, бе да се изправи срещу него очи в очи.
Лейди Чарлз се разтревожи от пламъците, които заблестяха в синьо-зелените очи.
— Може би сега, след сватбата ви, той вече не желае да продължава посещенията си на улица „Сейнт Джон“. Може би дори ги е прекратил, но като мъж на честта не може да остави на улицата жена, която толкова време е била лоялна към него и която вероятно е прехвърлила възрастта, подходяща да й осигури подобна издръжка.
— Ето ви и вас, лейди Чарлз.
Неочакваната намеса наруши неудобното напрежение между тази, към която се обърнаха, и по-младата жена. Тя не бе изрекла нито дума, откакто бе направено неприятното разкритие. Двете се обърнаха и видяха домакинята, която бързаше към тях.
— Елън ви търси. Струва ми се, че иска да ви запознае с достопочтения Колин Бенхърст — почти невидимите бледоруси вежди се извиха съучастнически.
Лейди Чарлз се усмихна на Лиз и стана.
— Моята внучка иска да подкрепя желанието й да се омъжи за въпросния младеж, въпреки нежеланието на сина ми.
Тя не бе успяла да даде на тази Лилибет съвета, който смяташе, че й дължи, но съзнателно изостави опита си.
Лиз учтиво стана и се загледа след двете жени, които тръгнаха към средата на градината. След малко те се смесиха с тълпата, която се бе събрала около няколко маси с вкусни деликатеси, струпани около купи за пунш. През последните дни и седмици Лиз разбра, че цената да бъдеш явлението на сезона, е да не те оставят на спокойствие нито за миг. Тя с облекчение откри, че може незабелязано да се измъкне към относителното спокойствие на покритата от плачещи върби беседка, докато вниманието на останалите бе привлечено от поднесените закуски. Беседката бе скрита сред дърветата зад плетената градинска пейка, на която се проведе разговорът. Поради някакво чудо или най-вероятно, защото гостенките бяха дошли на това увеселение, за да покажат новите си тоалети, да обменят клюки и да обсъдят подробностите от последното обществено събитие, за всичко това не бе необходимо усамотение, там нямаше никой.
Като се надяваше, че отсъствието й няма да бъде забелязано скоро в голямата тълпа, Лиз се установи тук, за да възприеме откритието за любовницата на Грей. Тя се отпусна отчаяно на пейката. Как може мъжът, толкова нежен и страстен с нея, в същото време да иска да бъде с друга жена? И то не само да бъде с нея, а и да мисли толкова много за нея, че да я задържи с години.