Друга неприятна мисъл нанесе следващия удар. Очевидно Грей бе избрал тази жена, защото тя олицетворява това, което той желае в действителност. От друга страна, тя явно го е привлякла с някаква жалка измама, защото бе пълна противоположност на това, което той намираше за привлекателно. Споменът за описанието, което Ани направи на Камелия, крехката и тиха съпруга, която бе избрал, подчертаваше тази тъжна истина. Кадифените цветни листенца на една красива чайна роза докоснаха страната на Лиз. Тя се отдръпна стреснато и погледна студено мъжа, които държеше стеблото.
— Лорънс — името бе изречено хладно. Лиз искаше да бъде сама.
— Видях ви да се промъквате към това скривалище. Изглеждахте като изгубено дете — Лорънс не обърна внимание на неизказаното й желание за усамотение и се настани до нея, като сложи розата в ръцете й. — Трябваше да дойда и да видя какво мога да направя, за да ви помогна да намерите обратния път.
С опакото на ръката си Лиз изтри единствената сълза, която победи волята й и се търкулна по зачервената й страна.
— Добре съм. Трябваше ми само миг, за да си поема въздух.
— Добре? Разбира се, че сте добре — съгласи се тихо Лорънс и в същото време сложи дланта си на шията й и с палец изтри още една сълза.
Лиз се отдръпна, за да се освободи и обърна гръб на мъжа, като се надяваше той да приеме това като молба да бъде оставена на мира, както и беше.
— Не се тревожете толкова много. Казвали са ми, че и най-щастливите бракове в началото преживяват трудни моменти. — Той обгърна покровителствено стегнатите й рамене. — Сигурно това вълнение се дължи на едно от дребните скарвания, обичайни за младите семейства.
Лиз бе жестоко обидена от принизяването на болката й до такива тривиални неща и това отпуши потока от сълзи. Тя тихо изстена и дъжд изми страните й, които горяха от срам.
Лорънс внимателно завъртя момичето, чиято воля се бе сринала и я взе в платонична прегръдка.
— Съжалявам, Лизи. Съжалявам, съжалявам, съжалявам — той зашепна успокоително в ухото й, като размести красивото боне, украсено с копринени рози. — Трябваше да се сетя, че става въпрос за нещо далеч по-сериозно от спречкване между влюбени, щом съпругът ви е толкова глупав да смята, както сам каза, докато пресичахме океана, че може лесно да ви прелъсти, за да си осигури наследник.
Силният шок от това ново разкритие накара Лиз да заплаче още по-силно. Мисълта за собствената й наивност сипа сол в раната и уби желанието й за нов живот. Нали се бе предупреждавала още в началото за опасността, която крие всеки мъж, красив като Грей. Той бе потвърдил правилността на най-лошите й страхове. Тя се бе поддала на хитрините му толкова лесно, колкото сигурно е очаквал. Дори още по-лесно. Нали тя бе тази, която отиде и му предложи да се сдобие с наследник? Била е глупава, все още е глупава, за да го обича толкова, че да е готова да прости оправданата му гордост. Но не можеше, не, никога нямаше да му прости за другата жена. Изисканите английски дами може да си затварят очите пред подобни неща, но американката не!
— Такъв безчувствен мъж като Грей не заслужава такава чудесна жена като вас — прошепна Лорънс в ухото, скрито сред червените къдри.
Лиз изведнъж осъзна компрометиращото положение, в което се намираше. Тя бе в обятията на мъж, който не бе нейният съпруг и бе също толкова виновен, колкото бе Грей. Лиз се дръпна и се опита да изглежда нормално. Веднага стана ясно, че това бе невъзможно. Няколко крайно необходими игли за коса бяха безвъзвратно изгубени между дъските на пода, сламата, която придаваше форма на бонето й, се бе счупила непоправимо и въпреки че сълзите понамаляха, те отказаха да спрат напълно.
— Нека да ви помогна — започна Лорънс. Очите му излъчваха топлина и съчувствие.
Рязкото поклащане на главата разсипа останалите игли и буйните огнени къдри паднаха върху нежните й рамене.
— Трябва, Лизи. Тъй като не можете да се върнете на увеселението с пусната коса, макар и така да сте много чаровна, вие нямате друг избор, освен да си тръгнете. Така че позволете ми да ви изпратя до Брант Хаус и да се уверя, че сте прибрали невредима.
Лиз твърдо поклати глава и се опита да каже нещо, но думите заседнаха на гърлото й.
— Успокойте се, а аз ще отида да оставя съобщение, което по-късно ще бъде доставено на лейди Юфемия. Една съвсем обикновена бележка, която ще я информира, че имате ужасно главоболие, но не сте искали да прекъсвате забавлението на нея и на лейди Друзила.