Той бе прав и Лиз знаеше това. Нямаше избор. Докато Хейтън отиде да остави съобщението, тя събра достатъчно игли, за да събере косата си в далеч не стилен възел. Той бе безнадеждно нестабилен, но Лиз се надяваше да издържи до Брант Хаус, без да събуди подозрение и клюки сред прислугата.
Когато Лорънс се появи отново, тя бе овладяла сълзите си, но под привидното спокойствие се надигаше нова вълна от бурни емоции. Да ревнува от починалата му съпруга, когато той е мамел и нея! Спасителят на Лиз я поведе по пътеката между оранжерията и градинската стена към портата на прислугата от страната на кухнята.
Пътуването към Брант Хаус премина в мълчание, но щом спряха до черната порта, същата, през която Лиз се промъкна предната нощ, Лорънс заговори:
— През следващите няколко дена ще бъда в ловната си хижа. Възникнали са проблеми във връзка с полицейското разследване на ловния инцидент с Грей. Но ако има нещо, което мога да направя, нещо, от което се нуждаете, изпратете съобщение и аз ще се върна незабавно.
В стремежа си да влезе незабелязана в къщата, Лиз кимна разсеяно и почти излетя от каретата, като не обърна внимание на кочияша, който чакаше да й помогне.
— Ваша светлост — Ани спря дука, който вървеше по коридора към стаята си. Когато той се обърна и я погледна с пронизващите си сиви очи, тя почти припадна, — съпругата ви моли да отидете при нея.
— Какво? — Грей имаше планове за тази вечер, доста опасни планове и се надяваше да излезе, без да се налага да лъже жена си. — Мислех, че Лилибет днес следобед е на градинско парти.
— Тя отиде, но главоболието й се появи отново и тя се прибра по-рано — Ани бе толкова нервна, че направи още един реверанс с намерението да се изпари, но леденият му поглед я закова на място.
Грей поклати глава и тръгна към спалнята й, разтревожен, че болестта е по-сериозна, отколкото Лилибет каза предната вечер. Той влезе в стаята и се насочи към леглото, защото очакваше да я намери там.
— Грейсън — все още облечена в розовата си рокля, Лиз се обади от вратата, която свързваше спалнята с дневната, — изпратих Ани да те помоли да дойдеш, защото тук можем да проведем един откровен разговор на четири очи.
Дневната светлина падаше върху посребрените му слепоочия. Той поклати глава в недоумение, като се опитваше да разбере защо неочаквано оздравялата му жена говори за откровеност.
— Знаеш, че лъжите и полуистините ме отвращават — Лиз видя в очите на съпруга си непристорена тревога за здравето й и това малко я разколеба, — и затова няма да се изненадаш от молбата ми да разбера истина ли е, че държиш една жена на улица „Сейнт Джон“.
Грей се вкамени. Това ли бе болнавата му жена? Тази уличница ли бе жената, която се бе страхувал да не загуби? Нейните нападки бяха повече от обидни, след като бе прекарал десет години в усилия да изкупи вината за младежките си лудории. И сега, когато бе невинен, тя го обвиняваше.
Топлината, която Лиз откри в очите на Грей през последните няколко дена, изчезна, превърна се в лед. За да преодолее страха дали е било правилно да го разпитва, тя извика в съзнанието си образа на друга жена в обятията му и поиска отговор:
— Можеш ли да ми кажеш истината?
— Истината? — изръмжа Грей. — Какво знае за това една жена, която се оправдава с лъжливи главоболия, изчезващи, когато е удобно? Искаш истината от мене? Аз искам от тебе истината — къде беше в действителност снощи, когато аз се върнах по-рано от очакваното?
Лиз усети как земята под нея се разклати. Тя не можеше да му даде отговорите, които той искаше, така че нямаше право да очаква честност от него.
Тя залитна и стисна рамката на вратата, докато пръстите й побеляха. Грей се обърна и без да каже нито дума, излезе от стаята и от къщата.
Двете дами, които Лиз остави на градинското увеселение, се бяха прибрали, когато Грейсън влезе в стаята на жена си. В загрижеността си той бе забравил да затвори вратата след себе си, като по този начин неволно провали намерението на Лиз да разговарят насаме и собственото си изискване семейните въпроси да се разискват в крайно ограничен кръг. Цялата къща чу разправията им.
Безизразните сиви очи на Юфемия сега проблеснаха от злорадство. Тя бе чула всяка дума от скандала, който още веднъж доказваше липсата на възпитание у тази американка. Благородните англичанки знаеха добре, че не трябва да разпитват съпрузите си за личния им живот. Дру остави доволната си мащеха на стълбите и се затича към стаята на Лиз.
Тази вечер Елизабет за първи път слезе на семейна вечеря в Брант Хаус. Тя съжали, че е изпратила извиненията си на домакинята на едно доста по-приятно събитие, но с безмълвната подкрепа на Дру изкара вечерята. После дойде Ани, за да лекува главоболието, което до края на вечерта бе станало действително.