Зловещ шум от падащо тяло накара Грей да се обърне. Сър Дейвид лежеше превит на мръсния паваж, а над него един жилав злодей замахваше, крак към ребрата му.
— Стой! — Грей изкрещя преди онзи да нанесе удара.
Уплашен, мъжът загуби равновесие, но все пак успя да ритне китката на дука. Сабята излетя от ръката на Грей и издрънча на паважа зад противника му, който се изправяше на крака с отчаяно изражение. Грейсън застана срещу злодея, въоръжен само с юмруци и умение, и спокойно зачака.
Нападателят се хвърли в яростна атака, като безмилостно размахваше юмруци. Грей парираше така умело, че само един удар го засегна. Злодеят се обърка и задъхан поотпусна гарда си. Тогава Грей заби юмрук в стомаха му и противният дъх на нападателя изскочи в лицето му. После другият му юмрук смаза челюстта на злодея и го просна на земята.
— Грей… — повика го слабо сър Дейвид.
Грейсън се почувства виновен за станалото.
Грей мина покрай бандита, който, вместо да получи добър урок вместо исканите пари, и помогна на приятеля си да се изправи на крака. После вдигна сабята си и я прибра обратно в бастуна.
Когато по-възрастният мъж започна да почиства дрехите си от калта, Грей го накара да побърза:
— Имаме съвсем прясно доказателство за това, което знаех и преди — тези улици гъмжат от опасности.
С нерви, опънати от опасностите, които сякаш се увеличаваха с всеки изминал момент, и въпреки слабия протест на сър Дейвид, двамата вървяха бързо по тъмните улици. Едва когато стигнаха осветените и охранявани улици, те забавиха ход и чак във файтона Грей се замисли. „Дали бяха жертва на още едно от обичайните за квартала нападения или негодниците са били наети специално заради него?“
Глава петнадесета
Лиз изчака Грей да напусне библиотеката и къщата, слезе в пълната с книги стая и запрелиства сутрешния вестник. Като намери това, което търсеше, тя се отпусна на един стол и внимателно прочете поредната реч на мъжа си, в която той отново искаше да се ускори процеса за прекратяване на ужасната търговия с бели робини.
Когато слезе на закуска, тя с изненада откри, че Грей е все още там. В момента, в който тя влезе, той стана и с леден поглед я остави сама с шунката, намазаните с масло препечени филийки и мармалада. Този единствен миг й бе достатъчен, за да види тъмното петно върху силната му челюст. Очевидно той е бил нападнат и тази реч потвърждаваше теорията на Тимъти, че нападенията неизменно следват всяко действие, предприето от Грей за спиране на отвратителното престъпление.
Лиз бе не по-малко бясна от него. Но въпреки, че не можеше повече да обича очевидно безразличния към нея съпруг, тя не можеше да потисне растящата тревога от опасностите, които го заплашваха. Лиз бе твърдо решена да продължи опитите си да свали маската на врага му, за да го предпази.
Тя прехвърли вниманието си от вестника върху най-долното чекмедже на бюрото и бързо откри папката, която все още бе под платените сметки. Към старите парчета хартия бе прибавено ново: „Този път само двама от моите любимци. Другия път — повече и няма да се отървеш“
— Ваша светлост… — повика я тихо Ани от открехнатата врата.
Лиз погледна нагоре и по възбудения поглед на камериерката си разбра, че има нещо важно.
— Влез — каза тя.
Ани пристъпи в библиотеката и затвори тихо вратата, докато Лиз с не по-малко внимание прибра обратно папката на мястото й.
— Както ме помолихте — започна Ани, — аз слушах внимателно разговорите на слугите, навсякъде, където ходихме. Те обсъждаха предимно глупави слухове за настоящите изневери на господарите си, но вчера, докато бяхте в градината, а аз в стаята на прислугата, чух нещо странно, което мисля ще ви заинтересува. Добре, че ме оставихте там, когато се прибрахте, защото иначе нямаше да го разбера.
Лиз почувства леката обида, но не искаше да прекъсва словесния поток на Ани с извинения, които по-късно щяха да бъдат също толкова искрени както сега. Тя кимна окуражително. Явно тази заран щеше да научи още нови неща.
— Говори се за един тъмен субект, който често посещава Хейтън Хол късно през нощта. Последния път, той е водил със себе си един уличен хлапак.
— Твоят бърборко знае ли името на този тъмен субект? — Лиз чакаше отговор със затаен дъх.
Ани тъжно поклати глава:
— За съжаление източникът в дома на графа не може да си спомни, но твърди, че става дума не точно за име, а за някакъв прякор, май името на някакво животно.
Тази информация, която според Ани бе недостатъчна, зарадва Лиз и тюркоазните й очи заблестяха, въпреки че тя все още гледаше разсеяно отворения вестник. Явно „тъмния субект“, който посещаваше графа нощем бе Язовеца. Въпреки тренираната любезност на Лорънс предния ден, Лиз от известно време подозираше, че той има нещо общо със заплахата за Грей. Сега вече бе сигурна, но това не бе достатъчно. Трябваха доказателства.