— Дали графът е там или не — каза Дру, като демонстрираше вродено упорство, не по-малко твърдо от това на Лиз — страхувам се, че тази визита ще остави петно върху репутацията ни.
Лиз понечи да отговори, но Дру вдигна ръце в знак, че иска да каже още нещо.
— Кой може да каже, какви хора работят за него? Няма ли риск, последствията да са още по-тежки? — последните думи бяха изречени почти шепнешком от страх пред неясните, но със сигурност противни значения на термина „търговия с бели робини“.
Това бе една опасна възможност, която вече бе минала през ума на Лиз. В името на мъжа, когото обичаше и без оглед на чувствата му, тя щеше да поеме този риск, но отговорността за въвличането на двете момичета в това начинание й тежеше. Ако се наложеше, щеше да промени плана си и да отиде сама.
— Дру, ще накарам Джеръми да те закара до къщи, ако наистина няма да ме придружиш в търсенето на доказателства за съучастието на Хейтън.
Въпреки че допреди малко Дру искаше да се откажат, това предложение, направено в последната минута я сепна, но след миг тя се засмя и престана да се колебае:
— Какво? И да изпусна възможността да изживея мечтите си? Няма да позволя да се забавляваш само ти. Само моля те, бъди търпелива и ми кажи плана още веднъж, за да съм сигурна, че съм разбрала всичко правилно.
Лиз започна, без да се замисли, тъй като бе повтаряла тези думи няколко пъти преди и след следобеда, който прекара с лейди Юфемия.
— Каретата ни ще се повреди недалеч от лондонската къща на Хейтън. Единственото, което ще ни остане е да отидем там и да потърсим подслон, докато кочияшът ни изтича обратно до Брант Хаус, за да вземе друга карета. Ще ни приемат със сигурност. Когато влезем, ще ти стане лошо и ще припаднеш. Това ще ги накара, да се надяваме, да те отнесат в някоя спалня в онази част на къщата, където са личните стаи на Лорънс. Разбира се, аз, като твоя приятелка, ще те придружа и когато ни оставят сами, за да потърсят помощ, ще започнем да търсим доказателства.
— Все още мисля, че сценарият ти е трудно осъществим. Но аз ще се направя на Виолета от операта, която гледахме онази вечер, и ще припадна така истински, че ще изпълня сърцата на прислугата със съжаление. — Дру се поизправи, намести бонето си, което се бе изместило леко встрани и вещо добави: — Според мен е доста по-вероятно една припаднала жена да бъде положена на най-близката кушетка, докато слугата намери ароматни соли.
— Ароматни соли в дома на ерген? — бронзовите вежди се извиха невярващо.
— Да, наистина, малко вероятно. Но тогава те ще отидат за лекар, а аз ще остана върху кушетката.
— Да — Лиз знаеше колко слаб е планът, — но това е единственото, което успях да измисля, а вие не предложихте нищо друго.
— Така е — усмихна се Дру. — Поне ще бъдем вътре двете заедно.
— И аз — добави обидено Ани.
Лиз погледна топло смелата прислужница, която бе поела още по-голям риск. Ани бе тази, която накара Джеръми да ги доведе тук. И докато Лиз и Дру рискуваха да бъдат отблъснати от висшето общество, ако нещо се случеше на младите благородни дами, за това щеше да бъде обвинена камериерката. Елизабет бе прочела достатъчно тукашни вестници, за да знае, че слугите, уволнени без препоръки нямат бъдеще и твърде често завършват краткия си живот в някой приют за бедни. Богатото й въображение изрисува още по-страшни картини. Тя си представи слугите на Хейтън не като почтителен и добре обучен отбор, каквито сигурно бяха, а като груби типове, готови по негова заповед да извършат престъпление. Те щяха да се страхуват по-малко да продадат една прислужница, или да я използват, за да покажат на дамите, какво може да се случи на самите тях.
Лиз отхвърли тези мисли, достойни за булевардните книжки, към които двете й спътници бяха така привързани и кимна към прозореца:
— Почти стигнахме. Пригответе се.
Изведнъж каретата се наклони. Лиз се почувства като при предното изживяване, но този път всички бяха подготвени за сътресението и необичайния наклон, под който спря каретата. Никой не пострада, до голяма степен благодарение на предпазните мерки, които тя взе, като предупреди спътниците си и настоя да се подготвят. Лиз се молеше да бъдат също толкова невредими и в края на това приключение.
Вратата, която бе застанала почти над главите им, се отвори и Джеръми погледна вътре. Униформата му на помощник-кочияш не бе пострадала видимо, за разлика от тази на Елисън при първото произшествие. Макар и не много висок, Джеръми бе достатъчно силен. Той повдигна първо дукесата, после лейди Друзила от преобърнатата карета и чак тогава се обърна към Ани. Джеръми й намигна и незабелязано вдигна разхлабената чивия на оста докато се преструваше, че оглежда щетите. Изобличаващото доказателство бе прибрано в джоба на униформата, където нямаше опасност да бъде намерено от любопитни хора и да издаде истинската причина за произшествието.