Ани се усмихна на своя приятел, но веднага върна заученото си изражение на почтителна скромност, докато той я изваждаше от каретата.
Трите жени се запътиха към къщата на графа. Вратата се отвори още преди да почукат.
— Страхувам се, че претърпяхме незначителна злополука — започна Лиз. — Господарят ви е мой приятел, който неотдавна ми предложи помощта си. Бихме ли могли аз, компаньонката ми и моята прислужница, да отдъхнем вътре, докато кочияшът ни изтича до Брант Хаус и уреди връщането ни.
Икономът не каза нищо, но отстъпи и с поклон ги покани в мраморното предверие. Щом затвори вратата след тях, той ги поведе към гостната. Лиз бе доволна. Нещата вървяха много по-лесно, отколкото си представяше. Наистина, всичко вървеше като по ноти, докато…
— Лизи, за мен е чест, че приехте предложението ми да ви помогна — Лорънс стоеше в средата на стаята, елегантно обзаведена с мебели от идеално полирано черешово дърво, сиви плюшени килими и изящни канапета и столове. — Заповядайте, дами. Моля, настанете се удобно.
Лорънс бе видял дамите да се приближават и направи всичко, което бе по силите му, тяхното посещение да остане незабелязано от минувачите. Икономът бе инструктиран да ги въведе възможно най-бързо в къщата. Графът бе любопитен да узнае причината, която ги водеше тук, но най-важното в случая бе да ги изпрати, без да възникне скандал, засягащ, която и да е от тях. Въпреки че бе взел участие в не една деликатна ситуация и определено нямаше нищо против да създаде още една с участието на пламенната Лиз, той реши, че моментът не е подходящ. Нещата отиваха към завършване и не биваше точно сега да оплесква всичко, заради няколко часа забавна игра.
Когато Хейтън се обърна, за да им посочи с жест удобните места, веждите на Дру се повдигнаха с шеговито възмущение. Лиз долови нежния укор и отвърна с печална гримаса.
Елизабет определено не бе очаквала това. Тъй като се бяха оказали сами с мъж в неговия дом, те решиха да не рискуват, като симулират припадък, защото не знаеха до какви последствия ще доведе това. Трябваше да изоставят плана си и да съсредоточат усилията си да се измъкнат незабелязано. Лиз знаеше, че докато посещение в дома на отсъстващ мъж можеше да бъде извинено, макар една дама никога да не влизаше в къщата на ерген, то обществото като цяло, и в частност Грей, никога не биха й простили това, ако то станеше известно. Това не трябваше да се случи!
Лорънс прехвърли вниманието си от лейди Друзила, която седеше вдървена на ръба на една софа и от прислужницата, заела стол с висока облегалка към все още правата Лиз.
— Лизи, моля ви, седнете, докато наредя да подготвят каретата ми, за да ви откара в Брант Хаус.
Докато графът даваше инструкции на иконома си, Лиз седна на красиво тапицирания стол, който й бе посочен и се опита да обмисли ситуацията, която засега се очертаваше като фиаско. Тя си каза, че това е просто провал на плана й за откриване на уличаващи доказателства, причинен от присъствието на графа. В следващия миг осъзна, че това ще задълбочи пропастта между нея и Грей. Лиз се страхуваше, че ако той видеше или дори чуеше, че се е прибрала с карета, която носи герба на Хейтън, ще приеме това за отговор на въпроса си, къде е била в онази нощ, когато я завари в стаята на прислугата. Тази мисъл добави още мъка към страданието й от връзката на Грей с друга жена.
Въпреки това, когато домакинът им се върна, тя го дари с ослепителна усмивка.
— Радвам се, че сте тук, Лорънс. Когато каретата ни се повреди и видях, че се намираме недалеч от дома ви, се поколебах дали да потърсим помощ тук, защото мислех, че сте в ловната си хижа.
Лорънс отвърна на Лиз с една също толкова блестяща и също толкова фалшива усмивка. Явно не е забравила извинението му за дългото отсъствие по средата на Сезона. Тогава той бе останал с впечатлението, че е прекалено разстроена, за да обърне внимание на това. Фактът, че тя бе запомнила неговите думи, засилиха любопитството му и породиха ново съмнение.
— Съвсем скоро ще тръгна за хижата. Определени обстоятелства забавиха пътуването, което възнамерявах да предприема.
Прекалено сърдечната му усмивка се премести от безучастното изражение на Лиз към учтивата светска усмивка на Дру.