— Последните колебания на борсата разтревожиха посредника ми и той ме помоли да отложа заминаването си. Освен това, принцът поиска съвета ми за една кобилка, която иска да вземе в конюшните си. Знаете, че никой от нас не може да откаже на кралското желание.
Лиз слушаше внимателно. Мъжът изглеждаше странно притеснен. Дали причината бе тяхното неочаквано посещение? Може би. А може би още нещо. Въпросите, които предизвикваше неговото притеснение, събудиха ловния й инстинкт.
Странно, помисли си Лиз, може би, ако не беше много по-силния образ на Грей, тя сигурно би намерила този слаб, бледен мъж за привлекателен. Сега, когато го познаваше по-добре, трудно можеше да си представи, че той притежава достатъчно сила, за да бъде източника на заплахата за нейния съпруг. Въпреки това, тя бе твърдо убедена в това.
Икономът се появи в стаята учудващо скоро. Странен израз на облекчение премина през лицето на Лорънс, когато той кимна към вратата:
— Ваша светлост, лейди Друзила, — той преиграваше с галантността си — каретата очаква вашето благоволение.
Така още един от смелите планове на Лиз претърпя неуспех. Тя бе загубила тази битка, но не и войната и нямаше да се оттегли или да се предаде, докато любимия й бе в опасност.
Глава шестнадесета
Грей кръстосваше приемната от единия до другия край с нарастващо безпокойство. Дебелият килим не можеше да заглуши шума от тежките му стъпки достатъчно, за да намали тревогата на слугите, чиито задължения налагаха да преминава край вратата. Дори Елисън изглеждаше разтревожен и не допускаше никой да се доближава до библиотеката без нужда и смразяваше с поглед тези, които ходеха по-шумно.
Един от тях доложи това, което засили гнева на вече навъсения дук. Въпреки че той не бе казал нито дума в отговор, никой досега не го бе виждал в такова мрачно настроение.
Докато зад стените на приемната слугите разменяха нервни погледи, а зад зелената врата на своя собствен свят останалите шепнешком обсъждаха странните събития, причинили тази тревога, мъжът, известен със своето хладнокръвие, кипеше от гняв.
За първи път, откакто зае креслото си в камарата на лордовете, Грей напусна парламента по средата на важни дебати върху сериозен проблем. Съвестта му го измъчваше заради неоправдано грубия отговор на разбираемото безпокойство на съпругата му. Трябваше да има повече доверие в пламенната жена, която, макар и непредвидима, не му бе дала основание да я подозира в нелоялност. Под натиска на чувството за вина той напусна задълженията си и се прибра в Брант Хаус с намерение да поправи грешката, която бе допуснал по отношение на Лилибет. Независимо от мъчителните спомени, които това щеше да предизвика, Грей се върна, за да й даде простия отговор, който тя желаеше.
Той бе пренебрегнал отговорностите си, за да се върне и да открие, че тя не е тук. Нямаше нищо в светския й календар. Грей знаеше това, защото го намери върху писалището й, отворен на днешната дата. Не му остана друго, освен да попита сестра си къде се намира съпругата му в момента. Наложи се, със стиснати зъби, да изтърпи неодобрението на Юфемия за ранното му прибиране, за да научи от нея, че Елизабет е предложила на Дру да се разходят с каретата из парка. Това го успокои за известно време, но с всеки следващ момент растеше страхът му, че неговите врагове могат да прехвърлят опасното си внимание върху Лилибет. Трябваше да се досети, както те сигурно вече са направили, че така щяха да постигнат целта си много по-лесно, отколкото ако заплашваха самия него.
Тогава конярят, Джеръми, се появи с новини, които така подействаха на Грей, че страховете му за безопасността на Елизабет се превърнаха отново в съмнение и недоверие. Той се засили към вратата, твърдо решен да направи — нещо. После спря, сви юмруци и зави от безсилие. Никога преди не бе попадал в такъв водовъртеж от разкъсващи душата му чувства.
Грей си наложи да спре до камината и да опита да се овладее. Той хвана бялата лавица над камината и я стисна толкова силно, че пръстите му побеляха. Едва бе успял да покрие с тънка ледена обвивка огъня, който бушуваше у него, когато тишината бе нарушена от отваряне на врата и шумолене на копринени поли и тафтени фусти. Грей скочи до вратата и я отвори широко, за да застане там и великолепната му фигура да изпълни рамката.
Лиз усети смразяващия му поглед, но горделиво отказа да погледне към мъжа, който излъчваше жестоки обвинения. Какъв каприз на съдбата бе довел Грей у дома толкова рано, когато тя мислеше, че ще остане в парламента до доста по-късно? Какво ли е станало с изключително важния въпрос, за който вестниците писаха, че ще бъде обсъждан днес? По настроението му можеше да се разбере, че вече е бил информиран за тяхното премеждие с каретата. Тъй като бе разстроена от провала на своя план, Лиз почувства, че не би издържала сблъсъка със съпруга си. Без да му обръща внимание, тя си тръгна нагоре по стълбите.