Грей побесня! Той едва не получи удар от страх за живота на Елизабет, а през това време тя е била при неженен мъж, при това с репутация на развратник и както подозираше, виновен за нещо много, много по-лошо. Сега тя му обърна гръб, сякаш справедливата му реакция не означаваше нищо за нея. Грей тръгна след нея. Той изглеждаше като буреносен облак, а очите му сякаш хвърляха светкавици.
Лиз влезе в апартамента си и хвърли бонето върху писалището, като събори няколко листа хартия и една писалка. Тя не затвори вратата, тъй като това нямаше да промени твърдото намерение на вбесения й съпруг да влезе. Единственото, което можеше да направи в своя защита, бе да застане в другия ъгъл на стаята, с гръб към вратата и да се загледа през прозореца.
Будоарът й, изпълнен в прасковено и бледо зелено, бе проектиран като място за отдих, но когато Грей влезе вътре, присъствието му разруши тази представа със същата сила, с каквато той ритна вратата, за да я затвори.
— Хейтън! — извика той и спря до вратата от страх съвсем да не изгуби контрол. — Ти опетни доброто си име, моето име, за да тръгнеш след Хейтън!
Той сграбчи облегалката на един стол в стил кралица Ана толкова силно, сякаш щеше да го строши на две.
— От среща с графа ли току-що се бе върнала, когато те открих в стаята на прислугата?
Въпросът бе зададен с такъв леден глас, че можеше да разцепи камък.
— Разбира се, че не! — извика тя, като отвърна на леда с огън. — Знам колко малко се интересуваш от мен, но чертите на характера ми, които ти намираш за най-противни — темпераментът и независимостта ми — са доказателство, че не бих се поддала на ухажванията на тази крастава жаба.
Грей бе объркан от неочакваното определение, което тя даде на Хейтън, но това продължи само един миг. Мисълта, че друг, в най-лошия случай Хейтън, споделя чувствата и леглото на жена му, толкова го отдалечаваше от обичайната му въздържаност, че смисълът на нейния отговор не можа да проникне в съзнанието му.
— След като го принудих, Джеръми призна, че си изтичала до вратата на Хейтън още преди той да свие зад ъгъла. Дори зле възпитана американка не би се приближила така до дома на един ерген, без да го познава добре.
— Не! — тези думи накараха Лиз да изгуби контрол над себе си и тя се защити, без да се замисли. — Не бих се приближила до къщата, ако допусках, че мъжът ще бъде там!
— Какво?
Черните вежди се извиха в преувеличено учудване. Тя говореше абсолютни безсмислици.
Лиз пое дълбоко въздух, за да се поуспокои и като стисна ръцете, каза:
— Вчера, на градинското увеселение, Лорънс ми каза, че ще бъде в ловната си хижа за няколко дена. Твърдеше, че местната полиция е потърсила помощта му за разследването на инцидента, станал с тебе по време на лова.
Думата, която Грей чу най-ясно, бе „Лорънс“. Освен това, Хейтън очевидно имаше причини да смята, че тя се интересува от местонахождението му.
— Искаш да ме накараш да повярвам, че си приела думите на тази „крастава жаба“, без да се усъмниш, и безгрижно си се запътила сама към дома на един ерген? Трябва да добавя, че си го удостоила с такова доверие, каквото рядко показваш към мен.
— Не бях сама! Дру и прислужницата ми ме придружаваха. Освен това, ние потърсихме подслон у Хейтън едва когато каретата се повреди. Тъй като Джеръми замина да търси помощ, като благоприлични дами, каквито ти винаги си искал да бъдем, ние не можехме да стоим безцелно на улицата като проститутки.
Сребристите очи се присвиха. Повредена карета? Този въпрос изискваше внимателно проучване, но сега не биваше да губи време.
— Освен това — добави Лиз, като се опитваше да спечели доверието му и мислеше, че най-лошото е отминало, — не бива да се тревожиш за действията на графа в момента, когато неочаквано го посетихме. Той бе самата почтеност и уреди незабавното ни връщане в Брант Хаус.
Тонът й изразяваше недоволство и това подразни Грей.
— Изглеждаш разочарована, че той не е могъл да започне „лигавото си ухажване“.
— Разочарована? Да! — Лиз направи две крачки към съпруга си. — Бях разочарована, че той бе там и че повярвах на твърденията за неговото заминаване.
Грей пусна невинния стол от желязната си хватка, заобиколи го и направи две крачки към огнената си съпруга. Той рязко промени посоката на въпросите си, за да я стресне и да чуе истината.