Сивите очи пронизваха жената, която приличаше на застинал неподвижно пламък.
Лиз отвори уста, за да проговори, но не можа да намери подходящи думи, за да изрази плеядата от чувства, които той събуди — съчувствие, възхищение и най-вече любов. Грей продължи, преди тя да успее да подреди мислите си.
— Въпреки образа на високо нравствен и справедлив мъж, който баща ми градеше пред мен, той нарани мама не само веднъж, а продължи да го прави през целия им съвместен живот. Разрушаването на моите илюзии ме вбеси. Реших, че щом той може да бъде такъв злодей, въпреки внимателно пазената си репутация на човек с висок морал, аз никога няма да крия делата си. И бях готов на всичко, за да му причиня унижението и срама, които заслужаваше, но умело избягваше. Отначало постигнах ефекта, към който се стремях. Баща ми, който така се гордееше с благородната си фамилия, изпадна в ужас от петната, които аз целенасочено се опитвах да оставя върху нея.
Лиз се обърка, като научи, че навремето този мъж нарочно е правил това, от което сега се страхуваше. Тя леко се усмихна и поклати глава с шеговито съжаление. Играта на слънчевите лъчи с огнените й къдри бе прекрасна.
— Само като си помисля колко често си ме обвинявал, че правя точно това.
— Да, но на теб нямаше да ти простят, както стана с мен, въпреки усилените ми опити да се опозоря. Вместо това, научих колко лесно прощава обществото на човек с титла като моята.
Като погледна Грей, Лиз видя, че лицето му бе придобило същия груб израз, както в деня, когато го срещна за първи път. Сега тя осъзна колко много се бе смекчило леденото му изражение оттогава и си помисли, че способността й да събужда чувствата му е повлияла съществено на това. В този момент желанието й да стопли отново сърцето му я накара да погали силното лице.
— Това няма значение. Точно преди да замине на едно от любимите си плавания с яхта, баща ми ме извика в Ашли Хол. Аз мислех, че ще последва обичайната лекция. Сгреших — тъжният му смях бе изпълнен с цинизъм. — Той просто бе променил завещанието си и искаше да ме уведоми за поправките.
Дълго потисканите спомени за неприятната сцена изпълниха съзнанието на Грей. Той продължи с надежда, че никога повече не ще се наложи да говори за това отново.
— Титлата и собствеността преминаваха у мен като негов наследник. Освен това, той ми оставяше рентата от имението Ашли и дивидентите от инвестициите си, за да осигуря прислугата и близките ни роднини, но само при условие, че ще осигуря любовницата му до края на дните й. Скарахме се и аз вбесен се върнах в Лондон. Това беше последният път, когато го видях жив.
Лиз видя в очите на мъжа си странна комбинация от тъга и възмущение и почувства, че в този момент би направила всичко, за да го утеши.
— Той бе лицемер! — думите бяха пропити с болка. — Но и аз съм такъв, щом съжалявам за смъртта на човек, когото не уважавах.
— Не — Лиз веднага отхвърли самообвинението му. — Никой не е идеален и няма нищо срамно в това да обичаш баща си, дори да е такъв. Освен това, той те е обичал, въпреки че е виждал недостатъци у тебе. И един ден, ако бог ни дари със синове, ти без съмнение ще ги обичаш, независимо от това, което ще вършат.
Мисълта, че един ден ще има деца от тази огнена жена с независима воля, накара Грей топло да се усмихне. Той не бе забравил тъжното минало и сигурно никога нямаше да го забрави, но нейната топлина щеше да смекчи болката.
— Понеже ти пожела това, аз ще простя на баща си, така, както простих на твоя за това, че ме измами, въпреки че сега дължа на Самуел Хюс не прошка, а благодарност.
Той я привлече към себе си и като сложи буза на искрящата й коса, добави:
— Сега вече знаеш кой живее в къщата на улица „Сейнт Джон“ и защо тази жена е част от завещанието ми. Не можех да повярвам, че моят баща ще поиска от мен да продължа тази обида към майка ми, но той ме държеше в клопка. Отвратителното деяние бе свързано неразривно с издръжката, необходима на хората от Ашли Хол, за да могат да преживяват. Той не ми остави никакъв избор.
Грей леко отдръпна своята Лилибет от себе си и я погледна топло.
— Въпреки че не съм живял като светец и дори съм имал редица любовници, кълна се, че никога не ще сторя това на жена си, както никога досега не съм го правил — нито на Камелия, нито на тебе.