— Съжалявам, че се усъмних в теб, Грей — Лиз пъхна отново главата си под бузата му, излъчвайки цялото състрадание, на което бе способно влюбеното й сърце. — Толкова съжалявам!
Тя се укори, че не е изпитвала повече вяра в почтеността на Грей, след като бе, чела прочувствените му речи и знаеше, че той устоява на ужасни заплахи, за да защити това, в което вярва. Без каквито и да е намерения тя започна да лекува раната, която му бе нанесла, с леки целувки, които се изкачваха от врата към грубите му страни. Тези невинни ласки, предназначени да облекчат страданието му, събудиха у нея неудържимо желание да привлече красивия мъж в леглото си, въпреки малкото време, с което разполагаха, тъй като почти бе дошло време, за вечеря.
Грей посрещна с радост желанието й. Той я целуна леко по косата и извади няколкото останали игли. Освободеният водопад се спусна по стройното й тяло.
Лиз вдигна предизвикателно устните си и Грей започна да ги гали със своите. Тя тихо извика, впи пръсти в черните кичури и притисна устата му към своята. Грей меко изръмжа, докато отпиваше от прекрасното вино на нейната целувка и в същото време я привлече към мускулестото си тяло. Той притисна още по-плътно чувственото й тяло и страстен облак замъгли погледа му.
Лиз изстена в отговор на жадната му целувка и потъна в удоволствието на чувствената прегръдка. Допирът до силното му тяло събуди у нея прекрасни усещания и тя започна да се извива. Въпреки дрехите, които разделяха плътта й от неговата, тя усети отговора на отчаяните си движения.
Грей прокара ръка надолу по гърба на пламенната съблазнителка, обви кръста й и пак потегли нагоре, като дърпаше омразния корсет. Тя изстена и обви ръце около врата му. После, за да приближи по-бързо експлозията на взаимното удоволствие, започна припряно да го освобождава от ненужните дрехи.
Като се наслаждаваше на неумелото й, но възбуждащо старание да го съблече, Грей остави това на нея и се зае да й направи същата услуга. Когато Лиз успя да разкопчее ризата му и да я издърпа от панталона, той вече бе успял да развърже горната част на роклята й. След това бързо я измъкна през главата й и без да обръща внимание на корсета, освободи прелестите й за щастие на очите, ръцете и устните си.
Дълбокият стон, който се надигна от гърлото на Грей, заглъхна, когато той зарови лице в пазвата й. Лиз извика, тръпнеща от изгарящото удоволствие, което устните му й доставяха, като галеха гърдите й. Сладката болка задоволи първоначалното и събуди нови желания. Тя впи още по-здраво пръсти в косите му и го притисна плътно към изгарящата плът с вече позната страст.
Грей наведе глава, за да я целуне. Той се бореше с всички сили да се овладее, за да могат поне да стигнат до леглото, но тя също толкова успешно правеше всичко възможно да го накара да изгуби контрол… и успя. С едната си ръка Грей повдигна полите й, а с другата смъкна кюлотите, преди да освободи и себе си от последната пречка за съединяването им. С ръце и устни той направляваше спускането й в пламъците на страстта. Чак когато тя изви от болка, Грей повдигна хълбоците й и им помогна да направят интимния скок. Те влязоха с тела, ръце и устни в ритъм, стар като света, който ги отведе в дълбините на безумния стремеж и избухна с фойерверк от невероятно удоволствие.
Изтощени и преситени, те застинаха неподвижни в нежна прегръдка. Най-после, доста по-късно отколкото възнамеряваха, като разтърси глава от изненада, че за първи път му се случваше да не успее да се добере до леглото, обзет от непреодолима страст, Грей вдигна жена си и я отнесе в спалнята. Лиз се носеше в облаци от еуфория и пълно задоволство. Тя се остави търпеливо да бъде освободена от онези дрехи, останали по нея, които бяха непоправимо повредени от играта им. После, за нейна радост, той хвърли остатъците от своите дрехи на пода и се присъедини към нея в леглото. То бе по-малко в сравнение с неговото, но в него имаше доста повече място, отколкото им бе необходимо.
Като се сгуши сънено в топлата му прегръдка, тя промърмори:
— Ще ни чакат за вечеря.
Грей притисна устните си, извити в нежно задоволство, до огнената й коса и прошепна:
— Това не е първият, нито ще е последният път, когато ще заменим една обикновена вечеря с празник на страстта.
Лиз се отпусна в приятен сън с доволна усмивка на уста.
Босоногият Грей, полуоблечен с небрежно нахлузени панталони и разкопчана риза стана, за да позвъни да донесат лека вечеря. Тя бе поставена на една малка масичка в будоара на Лиз от прислужници, които дискретно се оттеглиха веднага, щом оставиха подноса със студено месо, плодове, хляб, сладки и бутилка вино. По време на интимната вечеря, Грей и Лиз, разрошена от преживяването и наметната с копринена роба, разменяха по някоя дума между залъците. Но след последната глътка вино разговорът се върна на сериозни теми. Грей откри, че сега, когато горчивината му е изтрита от сладостта на неговата Лилибет, той има по-ясна представа за нещата.