— Като погледна назад, виждам, че отвращението ми към висшето общество се дължи на лицемерието на баща ми, както и на членовете на това общество, които затваряха очите си за всичките ми грешки.
Лиз погали силната му ръка, която се бе стегнала. Докосването я накара веднага да се отпусне, въпреки че в дълбокия глас, който продължаваше да говори, се усещаше цинизъм.
— Нашето уважавано висше общество е като захарна глазура върху британския кейк — красив, но криещ загнила среда.
— Щях да се съглася безусловно с това, когато те срещнах за първи път или когато пристигнах при теб, в Лондон, но сега не мога. Не мога дори да обвинявам лейди Чарлз, задето невярно ми предаде ограничената информация, с която разполагаше. Без съмнение, тя си мислеше, че внимателно ме подготвя за онова, с което неизбежно ще се сблъскам един ден. Обществото не загнило изцяло, дори не и по-голямата му част. То включва много добри и фини хора, чийто сериозен недостатък е липсата на съзнание и което е още по-лошо, нежеланието им да се променят — тя се усмихна тихо и го погали по бузата. — Освен това има и хора като теб, които се борят със загниването в обществото и се стремят да намалят горчивината на кейка, като по някакъв начин го променят. Чета речите ти и всяка следваща ме кара да ти се възхищавам все повече и повече. Ето защо трябваше да ти вярвам, трябваше да знам, че си прекалено почтен, за да вършиш това, което подозирах, без значение какво са ми намекнали.
Грей благодари на бога, че го бе дарил със съпруга, която бе не само достатъчно интелигентна, за да види тъмната страна на действителността, но и достатъчно храбра, за да се изправи заедно с него срещу порока.
— Съдбата явно одобрява моята цел, щом ми изпраща чудо като теб, каквото не заслужавам.
Лиз бе изненадана да чуе от него такава висока оценка за себе си и изрази учудването си, преди да успее да се спре.
— Тогава аз не съм била пълно разочарование в сравнение с Камелия — тя изтръпна, щом изрече молбата си за потвърждение.
Грей се надигна, заобиколи масата и коленичи до своята Лилибет.
— Камелия не беше реална, тя бе само мечта, твърде безплътна, за да оцелее сред хората. Като цветето, на което бе кръстена, тя вехнеше при допир и накрая умря. Не можеше да понесе интимност и след брачната ни нощ не издържах да гледам как смело ме понасяше и после тихо ридаеше — Грей бе изплашен от собствените си думи, чиято истинност осъзна чак сега. Но той не би се отрекъл от тях, дори да можеше.
Лиз сложи нежно ръка на силната му буза и инстинктивно наклони глава, за да впие устните си в неговите. Мъжът я грабна в ръцете си с намерението да я отнесе до леглото на пламенните им удоволствия. Лиз с удоволствие се залюля в силните ръце на любимия си, но бе принудена да му напомни за прислугата.
— Слугите скоро ще се върнат, за да отнесат съдовете от вечерята ни.
Грей погледна тюркоазните очи, поклати леко глава, докато я поставяше нежно върху разбърканото легло, и легна до нея.
— Това е нашият дом и никой няма да посмее да дойде, без да сме го повикали.
Така и стана.
През целия ден не се появи нито един облак на небето и вечерта не заваля, като направи тази среща още по-опасна от предишната. Това усилваше яростта на мъжа, който се бе скрил отново до черната градинска порта на Брант Хаус.
— Лейди Юфемия — изсъска той, щом дебело облечената, въпреки лятната горещина, жена, се приближи достатъчно, за да го чува, — мислех, че сте ме разбрали последния път, когато се срещнахме тук. Не съм Ви слуга и не приемам заповеди — най-малко от вас. Забравихте ли предупреждението ми? Изразих се достатъчно ясно и тъй като с всеки изминал ден безполезността Ви се увеличава, внимавайте да не изчерпите търпението ми.
Юфемия направи най-високомерната физиономия, на която бе способна.
— Не бих предложила тази среща, ако една много важна причина не бе наложила това.
Посетителят изръмжа със съмнение.
— Днес Грей се върна рано от парламента и откри, че Елизабет отсъства. Това го вбеси изключително много — Юфемия направи пауза, но мъжът не каза нищо и тя побърза да продължи. — Забелязали сте, сигурна съм, както и цял Лондон, че той я придружава навсякъде. Отначало мислех, че прави това, за да покаже на Бърти и приятелите му, че Елизабет не е подходящ лов за тях. Но след бурята, която се разрази днес следобед, стана ясно, че… изпитва чувства към нея.