В тъмното жената не видя как очите на посетителя се свиха. Раздразнението в последните думи на лейди Юфемия показа съвсем ясно, че тя не споделя възхищението, което дукът изпитва към жена си.
— Този факт вече е взет предвид — каза тихо той, — но какво общо има това с нашите планове? Да не би да просите милост за брат си в името на тази любов?
Мъжът реши, че внезапното откритие на Юфемия, нещо, което той отдавна подозираше, я е накарало неразумно да се предаде. Несъмнено тя ще предложи да изоставят плана, чието изпълнение бяха започнали, и около който той и кохортата му градяха своите действия.
— Не, разбира се, че не! — Юфемия показа растящо нетърпение и отсъствие, на обичайното въздържано поведение, за да опита да размърда мисленето на този тъпак. — Само предполагам, че тази глупава любов на Грей към американката ви предоставя много по-добър обект. Никога няма да сломите смелостта на Грей със заплахи за собствената му сигурност, но ако тя е подложена на риск…
— Хм… — Тъмната фигура, почти невидима в сянката на високия жив плет, реши да не споделя повече плановете си с тази ненадеждна конспираторка. — Това е приемлива възможност, но аз съм любопитен да разбера какво искате срещу предложението си. — Нямаше място за съмнение, че тази жена — майстор на манипулацията, ще иска нещо в замяна.
Нощната градина обви Юфемия с плътна тишина, докато тя обмисляше отговора си. След малко, без да бърза, тя съобщи твърдите си искания, като ги подкрепи със съгласието си да направи каквото е необходимо, за да ги види изпълнени.
Неподвижният мъж не можа да разбере смисъла на глупавите й желания, но фактът, че накрая това няма да има никакво значение, го накара да се съгласи с чиста съвест, ако, засмя се той вътрешно, някога е имал такава.
Глава седемнадесета
Лиз се замечта на масата за закуска, обзета от топла, ярка еуфория и сляпа за перспективата да прекара облачната сутрин зад прозорците. Грей я бе събудил, когато стана от леглото й, за да отиде при камериера си, който чакаше в неговата стая, и да се приготви за предстоящите мрачни часове в парламента. Тъй като бе свикнала да се облича без помощта на прислужница, Лиз навлече обикновена шемизета и яркосиня рокля, която се завързваше отпред, за да посрещне Грей на закуска.
— Ваша светлост.
Повикването прекъсна приятната отнесеност в спомените от нощта и премести погледа й върху слугата, който стоеше почтително до нея с голям поднос, върху който имаше само един плик. Бронзовите вежди се вдигнаха. Бе твърде рано за визитни картички или покани.
— Благодаря — промърмори тя отсъстващо и взе посланието в ръка, като го обърна, за да види печата. Беше на графа на Хейтън. Неприятната изненада премахна остатъка от изумителното щастие.
Лиз изчака, докато вратата се затвори зад слугата, за да счупи печата и да отвори плика, от който извади сгънат лист фина хартия. Тя прочете съобщението бързо, после още веднъж по-бавно и го върна в плика.
Графът твърдеше, че е получил информация от инспектора, натоварен с разследването на инцидента с Грей. Заради досегашните твърдения на Хейтън по този въпрос, довели до снощната кавга със съпруга й, Лиз изпитваше съмнение. Въпреки това тя не можеше да пренебрегне сухото му твърдение, че тези новини са му помогнали да разкрие подробностите на друг планиран опит за покушение върху живота на Грей, който щеше да влезе в действие след няколко часа. Той я молеше да отиде и да работи с него за предотвратяване на опасността. Лиз силно се съмняваше в желанието на Хейтън да спаси Грей, но тази среща несъмнено й предлагаше възможност да осигури уликите, които щяха да докажат участието на графа в долното престъпление.
Лиз се надигна, твърдо решена да защити живота на Грей и да прекрати постоянните заплахи, като разкрие източника им. Докато бързаше нагоре по стълбите към апартамента си, тя започна да прехвърля наум възможните нареждания, които Хейтън е дал.
С неоспорима логика графът бе заявил, че отвращението на Грей към публично разгласяване на личните му дела означава, че той няма да допусне намесата на полицията. Това убеждение се затвърждаваше от участието на член на фамилията Ашли в долния заговор. Тези факти не биваше да стават обществено достояние, независимо дали твърдението за връзка на човек от семейството беше вярно. Това, което разтревожи Лиз много повече, бе, че графът настояваше тя да отиде тайно в дома му. Не само че не трябваше да споделя с никого къде отива, но освен това инструкцията гласеше да освободи каретата на някоя оживена улица, откъдето ще може да наеме файтон, без да привлече внимание.