— Ваша светлост?
С ръка върху кристалната топка на отворената врата към апартамента й, Лиз спря и погледна през рамо учудената Ани.
— Кажи на Елисън да подготви каретата и веднага се върни да ми помогнеш в обличането — нареди херцогинята. — Трябва спешно да изляза.
— Но къде ще ходите толкова рано? — попита Ани, но веднага прехапа езика си, тъй като това не бе позволено дори на личната прислужница на една дама.
В отговор Лиз се усмихна леко и махна на Ани да побърза. Като затвори тихо вратата, доволна, че лейди Юфемия и доведената й дъщеря все още спят, тя седна на писалището си и бързо драсна и запечата една кратка бележка за Дру. Съобщението бе написано така, че за всеки друг да остане загадка.
Лиз не бе толкова глупава, че да запази посещението си в къщата на Хейтън в пълна тайна. Тя реши това не заради опасността опетни репутацията си на дама, като посети дома на ерген, както я бе обвинил Грей, а защото бе сигурна, че графът е презреният водач на търговците на бели робини.
Лиз се изправи и започна да развързва синята рокля. Тя реши, че графът няма да посмее да нападне една дукеса, която освен това бе събитието на Сезона. Въпреки че намираше сериозни пропуски в аргументацията на Хейтън, един, от които бе свързан с тукашните разбирания за поведението на джентълмените и на почтените дами, тя реши да не се задълбочава, за да не загуби кураж.
Ани се върна точно когато господарката й се измъкваше от развързаната рокля. Като бързаше да излезе, преди да се е събудила цялата къща, Лиз се отказа да губи ценни минути за продължително затягане на ненужния корсет или за нагласяване на огромния брой фусти. Скоро херцогинята бе пременена в любимия си сив костюм и с черната камея, скрита в аления шал. Ани настоя, а Лиз бързаше прекалено, за да спори с нея, да сложи сапфирените обици и пръстена. После прибраха огнената коса в стегнат възел, който прислужницата скри под малка елегантна шапка, украсена с червена панделка и оригинални черни пера, доста различни от щраусовите, които можеха да се видят на повечето бонета. Лиз бе готова за тръгване.
Тя сложи един плик под красивата мастилница на писалището си, пъхна друг в джоба си и се обърна към прислужницата:
— Ако не съм се прибрала, когато стане време за чай, предай този плик лично на лейди Друзила. Запомни, лично на лейди Друзила.
Ани искрено кимна към празната врата, през която бе изчезнала господарката. Тази ситуация бе доста странна. Обикновено Нейна Светлост я посвещаваше в плановете си и я водеше със себе си. Фактът, че тръгна сама и не знаеше, кога ще се върне, бе доста странен, най-малкото, защото днес бе денят от седмицата, който прекарваха в Брант Хаус, за да посрещат посетители. Днес бе приемният ден на дамите Ашли.
Лиз чувстваше вина, задето остави Ани озадачена. Тя взе шлейфа на роклята си с една ръка и започна грациозно да слиза по стълбите. Тъкмо бе стигнала до последното стъпало и Елисън отвори вратата, за да пропусне възбудения Тимъти.
— Лизи, открих го! — извика радостно той.
Тя замаха с разтворени длани към раздърпания и небръснат млад мъж, който, въпреки обичайната си руменина, изглеждаше, като че ли не е спал с дни, за да му подскаже да бъде по-дискретен и по-малко шумен.
Тимъти почти се блъсна в Лиз, грабна ръцете й и я издърпа в приемната.
— От няколко дена непрекъснато и безрезултатно съпоставях стенограмите на горната камара. Но накрая намерих скрития „запечатан доклад“, който подкрепя всичките ни съмнения!
— Какво имаш предвид, като казваш скрит и защо? — попита тихо Лиз, облегната на затворената врата, докато се мъчеше да овладее собствената си възбуда. Възможно ли бе посещението й при графа да се окаже ненужно?
— По някаква причина, за която аз, секретарят на камарата на лордовете, не съм бил уведомен — започна Тимъти, със силно възмущение в думите си, — докладът е бил погребан в купчините многотомни записи на безкрайни и отегчителни свидетелства на фермери, относно една мътна история за правителствена намеса в делата на някакво графство. Казват, че тези фермери били сурови, груби и било трудно да ги накараш да проговорят. Да не повярваш, като видиш колко дълги са жалбите им срещу това, което намират за несправедливост.
Лиз, която нетърпеливо чакаше Тимъти да се върне на същината на въпроса, се раздразни от способността му да променя темата, насред важно съобщение. Едва прикритото й нетърпение явно стигна до него, макар тя да не каза нито дума.
Като прокара грубо ръце през косата си, като че ли да подреди отново мислите си в логична последователност, Тимъти се върна на откритието си.