— Това беше чудесно скривалище: пъхнат насред документи, из които никой не би се ровил. Дори да го намереха един ден, всички щяха да приемат, че е бил класифициран погрешно. Само аз, като отговорник по обработката и архивирането на документи, щях да бъда обвинен, че не съм го сложил на мястото му. Но кълна се, никога преди това не съм виждал или чувал за запечатания доклад — възмущението му прерасна в справедливо отвращение.
Лиз не можеше повече да удържа нетърпението си. Тя се отблъсна от вратата, за да се приближи до Тимъти и попита кратко:
— Какво пише в него?
— О! — лицето на Тимъти се покри с червенина, несравнима с кое да е изчервяване, на което американката бе ставала жертва. — Не ти ли казах?
Лиз разтегна стиснатите си устни в пресилена усмивка и поклати глава, като за малко да размести елегантната си черна шапка.
— Това е доклад, написан от Грей, който директно уличава Хейтън в търговията с бели робини между Британия и Европа на най-високо ниво. Още по-точно, документът показва, че графът е много по-тясно свързан с далеч по-доходния близкоизточен пазар на белокожи жени.
Лиз понечи да запита защо, след като тези факти са станали известни, не е потърсена сметка от Хейтън за участието му в това отвратително престъпление. Защо докладът е бил запечатан? И защо е бил така добре скрит? Тя никога не би повярвала, че Грей е взел участие в потулването му заради положението на Хейтън в обществото.
Преди Лиз да успее да проговори, Тимъти добави нещо, което поне отчасти даваше отговор въпросите й:
— За съжаление, въпреки че Хейтън е бил уличаван многократно, докладът посочва, че липсват неоспорими доказателства, които да потвърждават връзката му с ужасния търговец на плът, известен като Язовеца — тъмните очи срещнаха тюркоазните с многозначителен поглед. — Да, същата загадъчна личност, която безуспешно се опитваме да проследим, но която никой не признава да е виждал.
Тимъти явно бе във възторг от откритието си, но Лиз се обезкуражи още повече. Наистина, докладът потвърждаваше теорията им. За съжаление намирането му не даваше отговор на тяхното разследване, също както писмените заплахи не показваха кой е авторът им.
Тимъти потърка със съжаление обраслите си страни:
— По-добре да побързам да се приготвя за поредния парламентарен ден. Все пак, може би ти и Дру ще можете да дойдете в парка между мая и вечерята. Ще донеса една малка кутия бонбони, за да отпразнуваме напредъка.
Споменаването на любимите сладкиши на Дру и надеждата в гласа му не позволиха на Лиз да откаже. Двамата влюбени почти не се бяха срещали, докато Тимъти търсеше доказателства и сега би било жестоко да отнеме надеждата му. Тя кимна в знак на съгласие, въпреки че и при най-добро стечение на обстоятелствата би било почти невъзможно да измъкне Дру от орловия поглед на Юфемия в късните следобедни часове и въпреки нарастващата възможност да не е тук, за да може да уреди каквото и да е. Докладът, който потвърждаваше убеждението й, но не съдържаше доказателства, правеше посещението й в дома на Хейтън още по-важно.
Лиз бързаше да излезе, за да се справи с предизвикателството и да се върне благополучно, но се наложи сега да упражни новото умение, което бе придобила напоследък — да бъде търпелива. Тимъти се сбогуваше прекалено дълго за човек, който има задължения другаде и непрекъснато хвърляше изпълнени с надежда погледи към вратата на все още спящата си възлюблена. Тя така и не се отвори и накрая, за голямо облекчение на Лиз, той си тръгна.
Каретата с герба на Ашли вече чакаше пред главния вход и щом Тимъти изчезна, тя се втурна през вратата и се настани вътре. Пътуването от дома на Брант до оживените артерии близо до центъра бе лесно, но след като слезе от каретата си, й бе необходимо доста време, за да наеме файтон.
Чак когато се настани в анонимния обществен превоз, тя се замисли сериозно за възможността някой Ашли да участва в заговора срещу Грей. Не можеха да очакват от нея да повярва, че Дру или лейди Юфемия са замесени, така че това очевидно бе опит да насочат диренето в грешна посока, като превърнат съмненията за участието на Тимъти в директни обвинения. Да, те явно искаха вината да бъде хвърлена върху младия братовчед и единствен наследник на титлата, но тя го познаваше твърде добре. Но дори да не бе така и дори той да не бе открил скрития доклад, като обещаващ член на парламента, Тимъти беше твърде интелигентен, за да се забърка в търговията с бели робини. Това носеше риска от скандал, който щеше завинаги да го лиши от надежда за политическа кариера.
Изведнъж Лиз осъзна, че Лорънс и съучастниците му нямат основание да смятат, че една дукеса, дори американка, може да е в течение на „търговските“ им интереси. След случката в беседката и след като потърси помощта му, когато каретата се повреди, Лорънс без съмнение мисли, че може да продължава да я залъгва. Устните й се извиха с презрение. Явно е голям глупак, щом оценява толкова ниско умствените й способности.