Когато файтонът спря пред добре познатата фасада на лондонския дом на графа, Лиз изчака да отворят вратата и плати на файтонджията, преди да се запъти към предстоящата авантюра. Мисълта, че врагът я подценява, засили решимостта й, но никога през живота си тя не се бе чувствала толкова сама. Лиз изправи рамене и решително се запъти към вратата, въпреки че краката й бяха сякаш налети с олово.
Както и при вчерашното си посещение, тя бе подготвена да види какви ли не престъпници, но вратата бе отворена от същия спретнат иконом, който я отведе в същата приемна.
— А, Лизи, ето ви най-после — Лорънс се надигна от стола си до камината. — Бях започнал да се тревожа, че ще пристигнете прекалено късно, за да успеем да предотвратим сериозното нападение върху Грей, за което ви писах.
Лиз махна учтиво с ръка.
— Дойдох веднага, щом успях да се измъкна — спокойно го увери тя и тъй като това бе вярно, думите прозвучаха съвсем искрено.
— Разбира се — Лорънс се разля в такова сиропирано съчувствие, че Лиз се почувства едва ли не потопена в него и почти се отдръпна, когато той пристъпи към нея, за да вземе ръцете й в своите. — Разбирам.
Единственото, което тя си помисли, бе колко малко наистина разбираше Хейтън.
— Но, Лизи, моля ви, седнете.
Все още държейки ръката й, той посочи един стол, разположен срещу неговия, от другата страна на една малка масичка.
— Да се настаним удобно и да вземем по чаша чай — нова комбинация, която, надявам се, ще ви хареса — докато ви представя заговора, за който научих, а след това ще обсъдим действията, които бихме могли да предприемем.
Този мъж, когото Лиз познаваше като злодей, сега се преструваше на идеалния рицар и тя се отврати от фалша. Още по-ужасна бе играта, в която тя трябваше да вземе участие — комбинация от цивилизованата традиция на чая с варварското обсъждане на планиран опит за убийство.
Като наклони леко русата си глава, Лорънс наля вече запарената тъмна течност в две елегантни чаши от севърски порцелан.
Въпреки нетърпението си да започнат разговора, който бе дошла да проведат, Лиз вдигна чашата, отпи малка глътка и учтиво скри изражението си, породено от горчивия привкус, който чаят остави в устата й.
— Какво значи излезе? — Юфемия бе впила поглед в прислужницата, която стоеше пред затворената врата и си позволяваше да не се подчинява на волята й, като даваше глупави извинения.
Ани повдигна рамене. Дукесата бе нейната господарка, а не тази непоносима жена, която я бе намразила още при първата им среща. Това, че Ани не бе избрана от лейди Юфемия за прислужница на младата дама и че получи мястото, без дори да се допитат до нея, й осигури презрението на по-възрастната жена, но камериерката усещаше, че има и още нещо.
— Само това, ваше благородие. Дукесата — Ани наблегна на титлата, защото знаеше, че това ще раздразни другата жена и тайно изпитваше задоволство от това — каза само, че излиза и ще се върне може би след чая.
Юфемия изтърва едно не съвсем изискано изсумтяване и като бутна встрани по-слабата Ани, влезе в апартамента на Елизабет.
Малкият плик, който лежеше върху изисканото писалище, привлече веднага вниманието на Юфемия, като че ли бе морски фар. Тя се засили към него като боен кораб на пълен ход. Това, че бе адресиран до доведената й дъщеря, не означаваше нищо за нея. Тя грубо го скъса, прочете посланието и го напъха в джоба си, след което се обърна, за да излезе.
Ани нарочно стоеше до отворената врата. Юфемия сви очи върху незначителната фигура в знак на заплаха и се засили към вратата. Прислужницата трябваше да се отдръпне, за да не бъде отнесена от другата жена. Ани знаеше, че това ще достави удоволствие на Юфемия, въпреки гордото й благоприличие.
Глава осемнадесета
— Дукесата излезе тази сутрин преди всички в къщата да се бяха събудили — Елисън стоически отговаряше на въпросите на господаря си относно отсъствието на съпругата му.
— Тази сутрин — повтори раздразнително Грей. — А кога се върна?
— Все още я очакваме — икономът отговори спокойно, но една пукнатина в безстрастното му изражение позволи на искрената загриженост за американката да се покаже и той добави: — Каретата се върна един час след потеглянето си, но без нейна светлост.