— Боже мой — изръмжа Грей, — сега е доста след чая в пет.
— Да, ваша светлост — Елисън се мъчеше да запази невъзмутимия си вид.
— Каква муха е влязла в главата на кочияша, за да посмее да я остави без охрана, където и да е — съзнанието на Грей започна да гради ужасяващи образи. — Къде точно я е оставил?
Елисън посрещна непоклатимо буреносното изражение на дука.
— Дърст е оставил нейна светлост на авеню Тилтън, пред шапкарския магазин, който посещава лейди Юфемия. Той със сигурност не би я оставил там сама, ако тя не му бе наредила незабавно да върне каретата в Брант Хаус.
Грей посрещна тази новина с растяща тревога. Щеше да е безполезно да пита какво обяснение е дала за безразсъдната си постъпка. Една дукеса не е длъжна да се извинява за капризите си пред слугите, но Грей искрено се надяваше нетрадиционната му съпруга да е сторила това сега.
След като освободи Елисън, Грей остана сам в приемната. С нарастваща тревога той започна да кръстосва стаята от прозорците на фасадата до камината срещу тях. Грей се почувства, сякаш някой го е върнал назад във времето до вчерашния следобед. Сега бе сигурен във верността на жена си и не го гризеше ревност, но този факт, вместо да облекчи безпокойството, многократно увеличи страховете му за сигурността на Лиз.
Нещо се бе случило на неговата Лилибет. За Грей това не бе само възможност, а жестока действителност. Въпреки че бе импулсивна и непредсказуема, той бе сигурен, че тя не би го подложила нарочно още веднъж на вчерашното притеснение. Единственото обяснение бе онова, което подозираше и предната вечер. Враговете му бяха подли, но със сигурност не и глупави. Те явно бяха проумели, че ще предпазят „търговските“ си интереси много по-сигурно, ако прехвърлят към съпругата му заплахите, които той пренебрегваше.
Освен безпокойството за сигурността й, Грей страдаше за още нещо, нещо, което липсваше през предната нощ на щастливо обединение на тяло и дух. Той се измъчваше, че бе мълчал толкова дълго. Наистина, отварянето на стари рани, признанието за стари болки и настървението му в любовта бе показало обичта, която той не можа да изрази с думи. Въпреки че устояваше на всякакви физически и морални заплахи. Грей се огъна пред откритите чувства на една смела жена и не можа да каже нужните слова. Съзнанието за това срамно малодушие задълбочи страданието му.
Отново, също като вчера, шумът от отварянето на входната врата на Брант Хаус прекъсна хода на Грей. Но сега вместо шумолене на женски поли се чуха твърди мъжки стъпки. Но това не го забави и той стигна до вратата между антрето и приемната точно навреме, за да чуе любопитната размяна на реплики:
— Дукесата не е тук? — застанал неподвижно на една стъпка навътре от вратата, която Елисън държеше широко отворена, Тимъти обезнадеждено повтори думите на иконома. После го обзе нова надежда. — А лейди Друзила? С нея ли излезе? Дали не са се разминали в парка?
Грей отвърна преди непристъпният иконом да успее да отвори устата си:
— По настояване на Юфемия Дру е в стаите си и се подготвя за вечерта на Шекспир, след което ще отиде на соарето, организирано от сър Ендрю и лейди Соумс Хейлър.
Сериозно разтревожен, Грей не обърна внимание на съкрушеното изражение на Тимъти и продължи със своите въпроси:
— Знаеш ли къде е Елизабет?
Тимъти поклати тъжно глава.
— Знам само къде не е. Тази сутрин тя обеща, че ще се опита да доведе Дру в парка след чая, за да се срещнем. Аз донесох бонбоните, които бях обещал… — той вдигна една малка кутия, красиво опакована в цветна хартия и ярки панделки от известни сладкари, — но те не дойдоха.
— Ти си говорил с Елизабет тази сутрин? — пронизващите сиви очи се впиха в младежа. — Къде?
— Ами тук, разбира се — Тимъти се смути от странния въпрос, чийто отговор бе очевиден, и от черното настроение на братовчед си.
— Когато разговаряхте, тя каза ли ти къде смята да отиде?
Тимъти погледна неразбиращо.
— Не. Не спомена, че ще излиза от къщата — той не можеше да признае, че не й е дал възможност да каже каквото и да е, без да информира Грей за какво са разговаряли. — Но сега, като се замисля, тя бе облечена за излизане.
— Да, и е напуснала Брант Хаус тази сутрин, очевидно съвсем скоро, след като ти си тръгнал — Грей изучаваше неописуемо виновното изражение на Тимъти, — и оттогава не се е прибирала.
— Ужасно! — Тимъти изстена, уплашен от множеството опасности, породени от тайното им разследване.
— Съгласен съм, че е ужасно. Освен това обещанието й да доведе Дру в парка доказва, че е възнамерявала да се върне достатъчно рано, за да успее да направи това. — Грей отхвърли притеснението, че Елизабет участва или по-скоро стои зад план, който да провали решението на Юфемия да раздели младата двойка.