— О, Тимъти, щях да дойда, ако знаех — Дру нахлу в стаята и се хвърли към отворените обятия на своя любим. После се обърна към заварения си чичо и му каза онова, което току-що бе научила.
— Ани дойде да ми съобщи нещо веднага щом останах сама.
Грей настръхна. Значеше ли това, че прислужницата на Лилибет знаеше повече, отколкото призна, докато я разпитваше?
Тъмни къдри се разпиляха по розовите бузи, когато Дру поклати глава, за да отхвърли неизреченото обвинение.
— Не, Ани не знае къде е господарката й. Наистина не знае. Но е сметнала за нужно да ми каже за бележката, която Лизи е оставила за мен.
— Бележка? — двамата мъже запитаха едновременно. Грей веднага зададе втори въпрос: — Искаш да кажеш, че Ани ти е дала бележка, оставена от Елизабет?
— Не! — натъртено отрече Дру и стисна ръце с очевидно притеснение.
Мъжете едновременно изгубиха търпение и заприличаха на два буреносни облака.
— Ани ми каза, че мащехата ми я е избутала, за да влезе в стаята на Лизи. Щом е влязла, тя е взела бележката, адресирана до мен.
— Елисън! — изрева Грей.
Икономът се появи почти в същия момент и сведе глава пред разярения херцог.
— Кажи на лейди Юфемия, че желая да разговарям с нея. Веднага!
Елисън се изправи, вдигна глава и тихо отговори на заповедта:
— Нейно благородие излезе преди няколко минути.
Гневът на Грей се усили.
— Тогава, моля те, помоли Ани да дойде и да отговори на още няколко въпроса.
Елисън почувства облекчение, че може да изпълни тази заповед и бързо излезе. В следващия момент Ани правеше реверанс пред разгневения херцог.
— Ани — започна внимателно Грей, като потисна тревогата в гласа си, — лейди Друзила ми каза, че сестра ми е взела една бележка от апартамента на господарката ти. Вярно ли е?
Ани безмълвно кимна.
— Твоята господарка остави ли някакви нареждания във връзка с тази бележка?
Момичето отново кимна, докато събираше смелост да проговори.
— Тя каза да предам тази бележка на лейди Друзила, ако не успее да се върне за чая. — Ани спря, после честно добави: — Щях да го направя, ако бележката бе все още там, където я остави.
— Вярно ли е, че сега пликът е у лейди Юфемия?
Грей се взираше в светлокафявите очи в очакване на честен отговор.
— Видя ли я да го взема?
Ани усети, че се съмняват в думите й, и това я насърчи:
— Да! Тя ме бутна настрани, защото не мисля, че трябва да влиза в апартамента на нейна светлост, когато тя отсъства. Видях, че лейди Юфемия взе плика, отвори го и прочете бележката. После я прибра в джоба си и почти ме прегази на излизане, макар да знаеше, че съм видяла какво направи и че искам бележката обратно.
Грей кимна и се усмихна успокояващо на момичето. Малко слуги биха посмели да се противопоставят на някого от обитателите на дома, особено на непоносимата Юфемия. Той се учуди, че Ани е отишла толкова далеч, за да попречи на действията на сестра му.
Щом освободената Ани се измъкна тихичко от приемната, Грей спокойно изрече страшните думи:
— Елизабет е била отвлечена. Не знам кой го е направил, но се досещам защо.
Застрашително искрящите очи се присвиха. Най-странното в цялата работа според Грей бе, че престъпниците, които се бяха оказали майстори на мръсни дела в тъмните улички, сега се бяха осмелили да отвлекат една аристократка от оживена улица посред бял ден. Това тяхно странно поведение му даде надежда. Може би те бяха станали твърде самонадеяни, достатъчно, за да се покажат на повърхността и да оставят следи.
— Как бих искал нещо да ми подскаже къде ще е най-добре да започна да я търся — гневът накара Грей да свие силните си ръце в юмруци.
Той се сещаше за няколко оживени обществени места в бедните квартали, където се предполагаше, че се извършват сделки с бели робини, и за бордеите, където „настаняваха“ стоката, докато чакаше отплаването. Грей не искаше да мисли, че неговата Лилибет е попаднала в някое от тези места. Той не позволи на страшните образи да нахлуят в съзнанието му, за да може да се концентрира върху издирването на Лиз.
Тимъти и Дру, които стояха неподвижни и безмълвни, докато траеше разпитът на Ани и страшното съобщение на Грей, сега размениха многозначителни погледи.
— Ние знаем нещо, което може да е от полза — Тимъти спря, за да събере кураж и да признае нещо, на което чичо му със сигурност нямаше да се зарадва. — Сигурно знаеш колко се тревожеше Лизи за твоите злополуки. — Въпреки че пронизващите очи на Грей станаха ледени и се впиха в него, младежът продължи: — И тъй като ти не си искал да обсъдиш заплахата с нея, тя накара Дру и мен да се присъединим към онова, което наричаше „малък дискретен шпионаж“. Ние това и направихме.