— Направили сте какво? — макар да бе изречен въздържано, въпросът прозвуча като малка експлозия. Мисълта, че несериозният Тимъти, срамежливата Дру и непредсказуемата му жена са се забъркали в опасност, по-голяма отколкото биха могли да си представят, бе повече от тревожна.
— Чичо Грей — започна Дру. Тя все още бе в ръцете на Тимъти и усещаше сърцето му да бие така силно, сякаш ще се пръсне. Недоверието на Грей обиди нейната смелост, която храбрата Лиз накара да се изяви. — Предполагам, мислиш, че не сме наясно с делата, които разследваме? Виждаш ли, ние знаем, че става въпрос за търговия с бели робини.
— Какво!? — Грей се вкамени. След страшното изявление на Тимъти той бе решил, че по-лошо не можеше да бъде. Можеше.
Младежът въздъхна при ненавременното разкритие на любимата си и се опита да заглади нещата.
— Виж, Грей, знаеш, че никога не бих позволил благовъзпитани дами да… да… — затруднен да каже онова, което не биваше да казва, той безпомощно кимна към Дру.
Дру се засегна и реагира като разгневена кокошка.
— Като че ли имаше избор.
— Имах.
— Тогава как стана така, че преди няколко дена се оказа придружител на Лиз в Гейъти Хол? — попита Дру.
Сега вече се издадоха. Тимъти долови яростта в очите на Грей и се смали.
— Гейъти Хол? Каква лудост те накара да заведеш жена ми в един от най-долните мюзикхоли в най-опасния район на града?
След многогодишно разследване Грей познаваше прекалено добре порядките в лондонските предградия.
Като видя как настроението на чичо й се влошава все повече и повече, Дру позагуби кураж. Тя осъзна в какво положение е поставила Тимъти и се опита да го оправдае:
— Лизи каза, че ако той не я придружи, тя ще отиде сама.
Грей стисна очи, заслепен от гняв. Това звучеше точно като нещо, което „Лизи“ можеше да каже и да направи. Поне откри отговорите на два въпроса: кой е бил преди него в мюзикхола и къде е била Елизабет, когато я откри в стаята на прислугата.
— Отидохме там, не научихме нищо и аз изпратих Лизи невредима дотук — Тимъти привидно гледаше и говореше на Дру, но усещаше пронизващия поглед на Грей. Той бързо приключи с признанието, за да премине на друг, по-важен въпрос, който да измести вниманието от първия. — Прекарах няколко денонощия в търсене на следа за личността на нашия злодей и накрая открих нещо.
— И какво откри? — Грей остана неподвижен, но силата на волята му накара младежа да отговори веднага.
— Запечатан документ, който твърдо уличава Хейтън, като съучастник на Язовеца — отвърна гордо Тимъти.
— Къде го откри? — в сивите очи блесна скептична искрица. Успял ли бе младият му братовчед по някакъв начин да открие това, което той безуспешно търсеше от средата на миналогодишната парламентарна сесия? Или просто преувеличаваше слуховете, които се носеха месеци след написването на доклада?
Тимъти старателно повтори онова, което бе разказал на Лиз и приключи със същата тъжна констатация:
— Разбира се, както казах на Лизи тази сутрин и както естествено знаеш, защото ти си го писал, докладът не ни приближава до самоличността на Язовеца.
Дру погледна с укор младежа:
— Дори информацията, която ни даде Ани, бе по-полезна.
Като видя отчаянието на двамата мъже, които бяха работили упорито, единият, за да изготви, а другият, за да намери изгубения доклад, тя реши да обясни твърдението си.
— Ани каза на Лиз, че според слуховете сред прислугата един мъж с вид на престъпник доста често се вмъква в дома на Хейтън между полунощ и изгрев — слънце.
— Язовеца! — извика изненадан Тимъти. — Защо не ми каза?
— Не съм те виждала, за да ти кажа — Дру отхвърли обвинението с неопровержима логика, влюбена усмивка и ясен син поглед.
Като гледаше двамата си приятелски настроени противници, Грей поклати глава и си помисли колко лесно влюбените забравят всичко друго. Това го накара дълбоко да съжалява, че заради собствената си гордост не бе признал на жената, която рискуваше живота си заради него, че я обича.
Дру видя мъката в очите на чичо си. Това я накара да забрави топлите чувства на Тимъти и да се върне към съзнанието за опасността, която грозеше Лизи.
— Това, което каза Ани, ни накара да тръгнем за дома на Хейтън вчера. Лизи бе сигурна, че той ще отсъства и ще можем да извършим малко „дискретен шпионаж“. — Прехапала долната си устна, тя впери широко отворени лазурни очи в Грей с молба за прошка заради разсеяността й преди малко.