— И вие си помислихте, че можете просто да влезете в дома му и да излезете с доказателство, каквото не можа да открие официалното разследване на Камарата?
Дру отново се разгорещи:
— Ти влизаш през парадния вход, където те очакват. Ние решихме, че две благовъзпитани дами на светско посещение могат да влязат, така да се каже, отзад и да успеят да открият онова, което търсят, там, където не ги подозират.
— Това, което сте успели — думите на Грей прозвучаха като ледени висулки, които падат на паважа, — е да накарате злодея да извади ноктите си и да отвлече Елизабет.
Той се обърна и решително тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — Тимъти пусна Дру, настигна го и сложи ръка на рамото му.
— Да намеря жена си и да я върна вкъщи.
— Където и да е това, аз идвам с теб.
Тимъти застана пред братовчед си с решителност, каквато Грей не бе виждал у него. Последните пламъчета на гаснещия огън заиграха по сребристите кичури в косата на херцога, когато кимна, че приема.
Когато каретата на Ашли спря пред портала на дома Хейтън, Грей погледна предната градина, на която преди не бе обръщал внимание. Добре поддържана, тя не бе нещо особено и определено не бе нещо, което да събуди завистта на херцогинята на Етъртън. Ако се бе загледал при предишните си посещения, щеше да усети прозрачността на извинението на Лилибет, щеше да научи истината за посещението й, щеше да успее да предотврати днешното нещастие. Щеше, щеше, щеше… не безполезно съжаление, а само действия биха променили изхода на ситуацията.
Каретата бе карана от Джеръми, старшия коняр, тъй като Юфемия бе взела Дърст и другата карета. Грей слезе пръв, следван плътно от Тимъти. Когато наближиха вратата, тя се отвори и един безупречен иконом посрещна изненаданата двойка.
— Оттук, ваша светлост! Сър… — той кимна и ги поведе към една отворена врата.
— Грейсън, бих казал, че се отбиваш в доста необичайно време — щом влязоха в приемната, Лорънс ги посрещна с банална усмивка. — Тъкмо възнамерявах да се оттегля, за да се преоблека във вечерно облекло. Отивам на соарето на Соумс Хейлър, нали знаеш.
— Работата ни няма да отнеме много време — отвърна хладно Грей, без да се усмихва.
— Работа? — Лорънс се изсмя грозно. — Разбира се, че не, когато вечерта е започнала и има толкова много по-интересни неща, с които да се занимава човек. Преди беше много забавен, но сега си станал един прекалено сериозен член на парламента. Внимавай или, страхувам се, съвсем скоро ще отегчиш жизнената си и изключително приятна съпруга.
Грей усети безочливата подигравка в думите и трябваше да събере цялото си самообладание, за да не позволи на силните си ръце да изтрият насмешката от лицето на Хейтън.
— Къде е жена ми? — въпросът прозвуча като гръмотевица и Грей пристъпи, към дребния граф.
Хейтън избухна в подигравателен смях:
— Вече загуби очарователната Лизи? Не възлагах големи надежди на способността ти да я задържиш много дълго, но и не съм мислил, че ще я загубиш толкова скоро! — Огънят от камината се отрази в русата му коса, когато той подигравателно наведе глава в престорено съжаление. — Какво? Да не е избягала с кочияша? Или с някой от по-забавните приятели на принца?
Самообладанието на Грей мигновено се изпари под въздействието на огнения гняв. Мощният юмрук смаза прекалено блестящата усмивка на графа и го просна на пода.
Тимъти, който остана неподвижен през цялото време, бе шокиран. Той бе познавал Грей през целия си живот и никога не го бе виждал да губи контрол до такава степен. Когато дукът обърна гръб на стенещия си враг и тръгна към вратата покрай иконома, който гледаше с разширени от страх очи, Тимъти се забърза да го догони.
Младежът не посмя да се обади, докато не се качиха в каретата, но щом усети, че Грей се е овладял, попита колебливо:
— Къде отиваме сега?
— Ще започнем от мюзикхола, в който никой от нас не намери това, което търсеше, и в който и сега не очаквам да намерим това, което търсим… Просто това е най-вероятното от няколкото места, за които ми се щеше да не знам, че съществуват — Грей погледна разсеяно смрачаващите се улици. — Моля се на Бога Елизабет все още да не знае.
Глава деветнадесета
Лиз сбърчи нос. Първото нещо, което усети, бе тази неприятна миризма. После завъртя глава и усети как в нея се блъсна някакво отвратително създание, което явно тук бе у дома си. Тя реши да не прави повече резки движения заради риска от болезнени последствия и се опита да избута с език парцала, който бяха натъпкали в устата й, докато бавно се връщаше към действителността.