Въпреки че клепачите й тежаха като олово, Лиз отвори очи в непрогледната тъмнина. Докато лежеше неподвижно на една страна, тя се опита да подреди мислите си и да прецени ситуацията, в която се намираше. Грубо и твърдо дърво се отпечатваше върху кожата на ръката, бедрото и… тя беше гола!
Когато, шокирана, Лиз осъзна това, тя веднага се опита да седне. Не успя. Глезените й бяха вързани, а китките, стегнати зад гърба.
Сърцето на Лиз биеше с бесен ритъм, който болезнено отекваше в главата й. Тя осъзна, че очевидно Лорънс, привидно очарователният джентълмен, от когото прие чаша горчив чай, първо я е упоил, а после я е довел тук. Но къде беше това тук? Не бе в дома на графа. Приглушеният шум от буйна, но бегло позната музика й даде първата следа. Тя бе в сградата на Гейъти Хол или в непосредствена близост до нея.
Този факт, както и това, че я бяха съблекли, не остави място за съмнения относно съдбата, която й готвеха. Гадните чудовища, които бяха отговорни за отвличането й, явно бяха майстори в своята област. Те използваха естествения срам на жената като допълнителни окови, за да я задържат под ключ. Даже да успееше да се отърве по някакъв начин от въжетата, дори смела жена като Лиз не би изтичала на улицата без дрехи. Подобно действие щеше да бъде пълна глупост, кой би повярвал, че е дама в това мръсно предградие на Лондон? И дори да повярваха, кой от грубияните и престъпниците, които живееха тук, щеше да го е грижа? По-скоро щяха да се зарадват, че една дама от аристокрацията е слязла на тяхното ниво и е подчинена на волята им.
Паника обзе Лиз. Най-страшните й опасения се бяха превърнали в ужасна действителност. Защо не обърна повече внимание на тази възможност, вместо да я отхвърля с убеждението, че никой не би опитал да отвлече една дукеса и да я продаде в робство? След като първоначалните вълни на паника се оттеглиха, тя започна да обмисля спасението си с небивала храброст.
Очите на Лиз бавно свикваха с тъмнината и това й позволи да добие поне бегла представа за тясното помещение, в което бе затворена. Като размахваше шпагата на надеждата, за да прогони паниката, тя започна да се оглежда за нещо, с което би могла да скрие голотата си, и в същото време се опитваше да измисли някакъв начин за бягство. Докато се взираше в тъмнината около себе си, с приятна изненада откри прозорец на отсрещната стена, но само след миг го отхвърли като възможен път за бягство. Той бе прекалено тесен и през него не можеше да се промъкне нищо по-едро от котка. Освен това тя реши, че е малко вероятно да намери някоя дреха между прозореца и улицата под него.
Или се бяха появили облаци, след като отиде в къщата на графа, или нямаше луна, защото никаква светлинка не разреждаше мрака навън. Освен, както тя разбра след дълго взиране, една светла ивица в долния край на прозореца, която периодично се появяваше и изчезваше. Зачуди се дали това не бяха вратите на Гейъти Хол, които се отваряха и затваряха. След като намери отговора, съзнанието й се премести върху друг проблем.
Тази затворническа килия се оказа съвсем празна, с изключение на самата нея и на една малка купчинка, небрежно захвърлена в близкия ъгъл, която не бе обещаваща като средство, с което да осигури свободата си. Лиз твърдо отхвърли мислите за поражение, които се засилваха от студа, който я обхвана. Докато гледаше купчинката с отвращение, един предмет в средата й проблесна, осветен от мъждукащата светлинка под прозореца.
Лиз започна бавно да се приближава към краткотрайното просветване, но всяко завъртане й носеше такава болка и световъртеж, че след третото тя спря, защото се уплаши да не загуби посоката. Още едно проблясване й показа правилния път. Тя стисна здраво зъби и с решителна твърдост, като пренебрегна болката в главата си, продължи да се търкаля, докато най-после зарови нос в черните пера на своята елегантна шапка. Изтощена от борбата за изминаване на това малко разстояние, Лиз със сетни сили си наложи да се извие нагоре, така че да може да надзърне в преобърнатата шапка. Това действие бе възнаградено с най-насърчителното предзнаменование.
Очевидно изпусната по невнимание, в спретнатия филцов овал лежеше скъпоценната камея, чийто сребърен блясък бе уловил бледата светлинка и я бе отразил като сигнал на надеждата.
С ръце, завързани на гърба, Лиз не можеше да бъде сигурна, но усещаше, че ценният й сапфирен пръстен и обиците към него са били внимателно свалени и отнесени заедно с костюма и бельото й, дело на прочутия шивач Уърт. Очевидно похитителите й бяха пренебрегнали шапката и медальона. Загубата на дрехите и бижутата, макар и много скъпи, не означаваше нищо за Лиз, но медальонът на Грей бе безценен за нея.