Мисълта за Грей повдигна пламенния дух на Лиз и решимостта й да намери път към свободата… или поне да се подготви да помогне на Грей, когато той дойде за нея. А той щеше да дойде. Мъжът й не бе изказал любовта си гласно, но действията ясно доказваха чувствата му. Тя имаше пълно и безрезервно доверие в него. Запечатаният доклад, който Тимъти бе открил, доказваше недвусмислено, че Грей знаеше за мръсните ръце на графа, както и за връзката на Гейъти Хол с противната търговия, в която тя току-що бе станала стока.
Лиз бе сигурна, че съпругът й ще дойде да я потърси в мюзикхола под нея. Проблемът бе, че Грей ще се втурне вътре сляпо, както направиха тя и Тимъти. При липсата на неопровержимо доказателство, че жена му е тук, той може да реши, че са я отвели някъде другаде из страшните лондонски предградия и да съсредоточи търсенето си далеч от мястото, което долните й врагове бяха избрали, за да я скрият. Ето защо, въпреки че бе вързана и със запушена уста, тя трябваше да намери начин да му даде сигнал.
Като небесно знамение новата светлинка от прозореца освети сребърната обковка на камеята. Лиз се усмихна зад превръзката на устата си. В този момент медальонът, нейният подарък от Грей, вдъхнови един отчаян план. Той изискваше идеален разчет на времето и невероятен късмет, но Лиз бе сигурна в успеха му.
След като напусна сигурните осветени улици, една кола без отличителни знаци влезе навътре в Хеймаркет. Вътре неспокойният Тимъти усети, че поглежда все по-често към братовчед си. Въпреки че собствените му нерви се обтягаха с всяка стъпка на конете, Грей нетърпеливо се взираше през прозореца към картините на упадък и отчаяние, без да показва чувствата си. Той не бе проговорил, откакто тръгнаха от дома на Хейтън, и ако не бяха ожулванията, които зъбите на графа бяха оставили върху кокалчетата на ръцете на братовчед му, Тимъти би помислил, че е видял сцената насън.
От дома на Хейтън те се върнаха в Брант Хаус. Грей обясни, че трябва да сменят каретата с герба с колата на прислугата, за да запазят репутацията на жената, която отиваха да снасят. След това потеглиха, като всеки взе по един от двата пистолета за дуел на дядото на Грей, които бяха единствените огнестрелни оръжия в градската къща на дука. Там останаха разстроената Дру и Ани, която я утешаваше.
Грей усети върху себе си погледа на младежа, но не му обърна внимание, за да не се разконцентрира, тъй като се подготвяше психически за многото различни варианти, пред които можеха да се изправят. Както бе споделил преди това с Тимъти, той не вярваше, че ще открият Елизабет там, където отиваха най-напред. Над мюзикхола имаше стаи, където шефовете водеха жени, които им доставяха удоволствие с телата си, но бе малко вероятно похитителите на жена му да затворят нея, ценната стока, толкова близо до някое оживено място.
Щом колата спря пред източника на приглушения гуляйджийски шум. Грей мълчаливо кимна на братовчед си да излезе първи. След като слезе след него, той се спря, за да огледа първата от двете затворени врати. Тя се отвори и разкри малко, слабо осветено предверие, където един мъж чакаше, за да събира такса за вход през втората врата за самия мюзикхол или за използване на някоя от стаите на горния етаж, към които се отиваше по една паянтова стълба. От този глупав грубиян те трябваше да разберат къде се намира Елизабет.
Светлината от фенера на колата освети един подобен на птица предмет, който падна някъде отгоре и иззвънтя на две крачки от мястото, където бе застанал Грей. Той се стресна, но веднага се окопити и почти веднага го откри.
Въпреки шумната гуляйджийска песен, която се носеше отвътре, Тимъти чу как Грей рязко пое дъх. Той любопитно се приближи, застана до рамото на братовчед си и погледна странния предмет — две черни пера, грубо завързани с алена сатенена панделка за камеята на Лизи. Тимъти погледна каменното лице на Грей и проследи ледения му поглед нагоре, където нещо бледо се появи в един от прозорците на… един, два, не — на третия етаж.
Още преди Тимъти да беше свършил с броенето, Грей извика нещо на Джеръми, който държеше поводите на колата, и се втурна към първата врата. Без да губи време, Тимъти се втурна след братовчед си. Той Влезе тъкмо навреме, за да види как мъжът, който събираше таксите, се свлече безчувствен на пода в резултат на един-единствен добре премерен удар.
— Тимъти — повика го тихо Грей, като в това време откачи единия от двата газени фенера и тръгна по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, — използвай пистолета си, за да не пускаш никого след мен.
Тимъти се подчини, без да задава въпроси. Той долепи рамене до стената, за да защити гърба си и насочи заредения пистолет към най-долното стъпало. В тясната тъмна стая отгоре Лиз чакаше със затаен дъх. Въпреки че трябваше да се движи с ръце, вързани на гърба, тя успя да импровизира сигнал, чиито „криле“ имаха за цел както да привлекат внимание, така и да предпазят камеята й от повреди. Тя трябваше да се претърколи до прозореца, да се изправи и да чака, докато пристигне спасителят й. Лиз отправи към Бога гореща молба за помощ и като се обърна с гръб, хвърли доказателството за своето присъствие толкова далече, колкото позволяваха завързаните й ръце. После падна на колене и извади пръстите си през процепа под прозореца.