Все още на колене, Лиз чакаше. Минутите сякаш бяха часове и като че ли бе изминала цяла вечност, когато чу стъпките на Грей. Той вървеше по коридора и отваряше всяка врата, докато накрая тази, в другия край на стаята, зейна и светлината на фенера му ослепи привикналите й с тъмнината очи.
Грей веднага остави фенера си на пода до вратата и се спусна към своята Лилибет.
Някакъв грубиянски глас изкрещя нещо. Грей застина, а Лиз прикри гърдите си с ръце и отвори широко очи.
— Язовеца — простена тя, като изведнъж реши, че това е същата тъмна личност, за която й казаха, че посещава дома на Хейтън в малките часове.
— Язувецъ? — мъжът отметна назад глава, захили се и с видимо задоволство повтори думите й.
Един-единствен изстрел го просна на пода и от пистолета на Грей започна да излиза дим. Победителят издърпа безжизненото тяло в дълбоката сянка до вратата. Сега пътят към спасението бе свободен и Грей тръгна към жената, която смяташе за по-смела от всички, които бе срещал. Тя бе пребледняла и изглеждаше сякаш бе изпаднала в шок. Той се наведе, за да я освободи от въжетата и парцала в устата. После свали затопленото си палто и зави с него треперещото й тяло. Грей се изправи заедно с нея, като я люлееше и покриваше красивото й лице с целувки.
— Прекарах последните часове, проклинайки съдбата, че ми изпрати идеалната спътница в живота и ми я отне, преди грубото ми сърце да се отвори за нея.
Грей знаеше, че трябва да тръгнат веднага, но искаше да поправи грешката, за която толкова съжаляваше и да й каже какво чувства.
— Сега отново държа своята любима ръцете си. И наистина те обичам.
— Както аз те обичам, Грей — Лиз трескаво целуваше устните, които изрекоха жадуваното признание за чувства, каквито изпитваше и тя самата. Бузите й възвърнаха цвета си и тя въздъхна, като обви здраво ръце около врата му, все още схваната от неудобната поза, в която прекара през дългите часове. — След предишните лъжи на Хейтън, не трябваше да се поддавам на днешната му измама. Прости ми, че те въвлякох в тази опасност.
— От това, което Тимъти призна пред мен знам, че всичко, което си направила, е било за мое добро. Ще бъде много по-непростимо да те обвиня за делата ти, продиктувани от любов към мене — в потвърждение на тези думи Грей притисна устните си към нейните и когато тя му отвърна, душите им сякаш се сляха в едно.
— Колко сладко — неочакваният глас прекъсна сцената на нежност. — Хладният дук, разтопен от огненокосата американка.
Грей пусна своята Лилибет на крака и я скри зад гърба си. После се обърна и вдигна пистолета си към вратата. В рамката, осветен от фенера, който някой от помощниците му зад него държеше високо вдигнат, стоеше Хейтън. Той държеше пред себе си Тимъти, който бе със завързани ръце и запушена уста. Графът бе допрял до главата на младежа собствения му пистолет.
— Въпреки факта, че никога не съм бил толкова добър стрелец като теб, Грейсън, от това разстояние не мога да не уцеля. Ако стреляш пръв, дори да уцелиш мене, а не него, това все пак ще струва живота на братовчед ти.
Хейтън не можеше да не уцели, призна си Грей. Но и изобщо не би могъл да стреля с пистолет, чийто единствен изстрел бе вече направен. Все пак, ако не беше тълпата зад графа, която представляваше непосредствена заплаха за Лилибет, Грей с удоволствие би повторил нападението си над врага.
Лорънс бутна русия си заложник пред себе си в стаята, за да позволи на своите долни помощници да нахлуят и да обезоръжат дука. Докато стягаха ръцете на Грей на гърба му, тъмните очи на Хейтън безсрамно се взираха в дългите, красиви крака на херцогинята, които се подаваха под палтото.
— Много съжалявам, че не можах да присъствам на разопаковането ви, Лизи — усмивката му вече не бе чаровна, а похотлива и гласът, който звучеше преди мазно, като сметана, сега се бе превърнал в пресечено мляко, — но ще бъда първият мъж, който ще проведе следващата стъпка от обучението.