Вълна на отвращение премина през Лиз, тъй като думите му не оставиха съмнение за смисъла си. Като чу това и видя реакцията й. Грей яростно изрева.
В отговор на дълбокия стон на дука Лорънс се обърна към него с презрителен поглед.
— Чувствата явно са взели връх над разума ти, защото иначе щеше да знаеш, че не бих се отказал от плячката си толкова лесно. Щом напусна дома ми, аз веднага дойдох тук. Чаках те в една доста по-комфортна стая в другия край на коридора, за да ти отмъстя окончателно — за избитите зъби и за това, че се опита да провалиш изключително доходния ми бизнес.
Когато и двамата Брант бяха завързани, Лорънс блъсна по-младия в ръцете на един от помощниците си и започна да обикаля жената, която притискаше необичайната дреха плътно около врата си. Той хвана един кичур от ярките й коси и започна да го търка между пръстите си, сякаш оценяваше плат.
— Ще се продаде доста скъпо в Истанбул… след като свърша с нея.
Хейтън пусна червените къдри и се обърна към стария си съперник, когото никога не бе превъзхождал, но сега щеше да изпита удоволствие от побоя му.
— Да оставим Лизи за момент, за да се съсредоточа върху възмездието си.
Сред поддръжниците на графа избухна малък спор, който се изразяваше в груби изрази и вулгарни оценки за прелестите на заложницата. Те се караха за правото на пазач на красивата дукеса, която скоро щеше да смени положението си — и преносно, и буквално.
— Мисля, че не, приятели — Лорънс заговори тихо и мъжете моментално утихнаха като мулета.
Тези думи бяха изречени твърдо, с глас, какъвто Лиз никога не бе чувала от графа. Тя бе благодарна, че поне тук той упражняваше контрол, макар тази особена благодарност да бе изтрита от следващата му постъпка.
— Опасността да избяга е не по-голяма от преди, не и когато е гола — Лорънс дръпна палтото на Грей от нея и се отдръпна, за да хвърли продължителен похотлив поглед върху красивото й тяло. Като опасна змия, готова за нападение, той изсъска: — Скоро, много скоро.
По знак на Хейтън слугите му заблъскаха двамата завързани мъже навън. Графът излезе последен и затвори вратата. Лиз не можеше да види какво става с Грей и Тимъти, но по шума разбра, че ги отвеждат надолу, по коридора, към друго помещение. То не бе много далече, защото след малко тя чу блъскане на врата и приглушени викове.
Лиз не искаше да чака безпомощно най-лошото и започна да оглежда тялото на мъртвеца, който Грей бе застрелял. В суматохата около влизането и разправиите. Хейтън и хората му бяха забравили за падналия си другар. Вярно, че тялото лежеше в сянката на отворената врата, но поне бяха чули изстрела. Светлината от оставения фенер освети разпуснатата коса на Лиз, когато тя коленичи до трупа. Бяха забравили дори оръжието му. Препирнята им бе благословена за нея — тя й осигури възможност да промени хода на нещата.
Лиз незабавно освободи тялото от мръсната риза и панталоните, покрити с мазни петна, и веднага ги облече. С помощта на същото въже, с което бе вързана, стегна дрехите около тънката си фигура, взе неупотребения пистолет и тръгна към вратата.
Като я открехна леко, Лиз надникна в коридора, за да се увери все пак, че не са оставили пазач пред стаята и излезе от килията си. С босите си крака тя се промъкна тихо по грубия дъсчен под към стаята, от която се чуваше как измъчват двамата Брант. Щом достигна целта, Лиз блъсна вратата толкова силно, че тя изтрещя в стената отзад.
Оглушителният трясък спря ударите и виковете изведнъж и вниманието на всички в стаята се насочи към пистолета, който беше насочен към главата на Хейтън.
— Аз съм много, много добър стрелец. — Гневният блясък в тюркоазните очи усили въздействието на бавно и отчетливо изговорените думи на Лиз. Тя изчака един момент, за да проникне твърдението й в съзнанието на присъстващите и добави: — Вярвам, Лорънс, че помниш как победих всички участници в стрелбата по птици, която ти организира в ловната си хижа? — Лиз се усмихна с нежност, неискрена като всяка дума, която й бе казал графът. — Със задоволство открих, че в този пистолет има повече от един патрон. Така че, ако искаш ти и хората от противната ти малка банда да продължите да живеете, кажи им да оставят оръжията си в ъгъла зад Грей и Тимъти, а ти в това време ги развържи. След като всеки изпълни задачата си, нека легне с лице към пода и с ръце на тила.
Въпреки че продължаваше да се усмихва, Лорънс се поколеба. Лиз запъна ударника на пистолета и този звук пречупи и бездруго крехката му смелост.
— Правете каквото ви казва — нареди Лорънс, като започна да реже въжетата, които стягаха ръцете на Грей, с една остра кама. — Тази луда американка не прилича на нито една жена, която познавам, и е много вероятно да изпълни заплахата си.