Той понечи да поеме след тях, но забеляза, че и друг мъж наблюдава сцената. Потисна неволното ахване, понеже разпозна чичо си — Марио Аудиторе. Нямаше време обаче да му помаха или да го извика, понеже войникът с коша вече отминаваше с ескорта си. Ецио закрачи на безопасно разстояние зад тях. Един въпрос обаче не му даваше мира — дали онзи човек наистина беше чичо му? И ако беше, как се е озовал във Венеция и защо точно в този момент?
Ала бързо отпъди мислите, съсредоточен да не изпусне от поглед войника с първия разтоварен от галерата кош. Дали именно той съдържаше… каквото трябваше да съдържа? Една от „райските частици“? Наемниците на Испанеца стигнаха до площад, от който водеха началото си пет улици. Войниците, които носеха кошовете, се разделиха и поеха в различни посоки, следвани от своите придружители. Ецио се покатери по стената на съседната сграда, за да проследи от покрива накъде ще тръгне всеки. Забеляза как единият се отдалечи от ескорта си и свърна в двора на солидна тухлена постройка, остави коша на земята и го отвори. Почти веднага към него се присъедини сержант от войската на Борджия. Ецио се приведе, за да чуе какво си говорят.
— Господарят чака — каза сержантът. — Разопаковай го внимателно. Побързай!
Ецио забеляза, че войникът прехвърля предпазливо нещо, увито в слама, в кутия от тиково дърво, която един прислужник му донесе отвътре. Гоподарят! С тази дума тамплиерите от по-нисш ранг назоваваха само едного — Родриго Борджия! Очевидно прехвърляха истинския артефакт в кутията за по-голяма сигурност. Ецио вече знаеше кого точно да следва.
Той слезе на улицата и се прокрадна към войника с кутията. Сержантът се бе присъединил към ескорта от кардиналски стражи, който чакаше пред двора. Ецио светкавично преряза гърлото на войника, издърпа тялото му извън полезрението и навлече униформата, пелерината и шлема му.
Понечи да вдигне кутията, но не устоя на изкушението да надзърне какво съдържа и вдигна капака. В същия момент сержантът се появи на портата към двора.
— Тръгвай!
— Да, сержант! — отвърна Ецио.
— По-живо, по дяволите! Това е най-важното нещо, което ще свършиш през целия си живот! Схващаш ли?
— Да, сержант.
Ецио зае позиция в центъра на ескорта и процесията пое на север към Кампо дей Санти Джовани е Паоло, където на видно място се възправяше наскоро завършената от маестро Верокио масивна статуя на воина Колеоне, възседнал кон. Продължиха на север по Фондамента дей Мендиканти и спряха пред мрачна сграда край канала. Сержантът почука по вратата с дръжката на меча си и тя веднага се отвори. Стражарите побутнаха Ецио напред и го последваха. Вратата зад тях се затвори, тежките резета хлопнаха.
Застанаха срещу засенчен от бръшлян балкон, където седеше мъж с клюнест нос към края на петдесетте, облечен в мантия от пурпурно кадифе. Стражарите отдадоха чест. Ецио също козирува, стараейки се да не среща познатите му до болка ледени кобалтови очи. Испанеца!
— Донесохте ли го? Никой ли не ви проследи? — обърна се Родриго към сержанта.
— Не, Altezza. Всичко мина отлично…
— Продължавай!
Сержантът прочисти гърло.
— Следвахме стриктно заповедите ви. Мисията в Кипър се оказа по-тежка от предвиденото. В началото… срещнахме затруднения. Наложи се да отстраним неколцина поддръжници на каузата, за да успеем. Но се завърнахме с артефакта. И ви го донесохме, както ни инструктирахте. А сега, Altezza, се надяваме да ни възнаградите щедро, както се споразумяхме.
Ецио разбираше, че не бива да позволява кутията от тиково дърво и съдържанието й да попаднат в ръцете на кардинала. В момента, когато на дневен ред бе поставен неприятният, ала неизбежен момент за заплащането и както обикновено доставчикът бе принуден да припомни на клиента, че е време да го възмезди за извършената услуга, Ецио съзря възможността. Като повечето богаташи кардиналът започна да се пазари скъпернически. Ецио щракна отровното острие на дясната си ръка и двуострата кама на лявата и прободе голата шия на сержанта, колкото смъртоносната течност да се влее във вените му. После бързо се нахвърли върху петимата стражи и въртейки се като дервиш, зананася смъртоносни удари с бързи и пестеливи движения. След малко всички войници лежаха мъртви в нозете му.